Не бих могъл нито да кажа, нито да направя нещо, с което да те обезщетя за оттеглянето си от твоя живот. В началото дори не подозирах за съществуванието ти. Когато напуснах Халифакс, изгорих всички мостове зад себе си. След малко ще обясня защо. Така че нямаше откъде да разбера за раждането ти. Четиринайсет години по-късно бях на почивка на остров Родос, когато срещнах случайно една семейна двойка — те и двамата бяха работили във фабриката ми в Халифакс. Разбира се, познаха ме веднага. Нямаше смисъл да се опитвам да се представя за някой друг. Настояха да ме поканят да пийнем по нещо и да ми разкажат какво се е случило с някогашните ми служители.
Бяха се преместили в Шефийлд, за да работят за новите собственици, но роднините им бяха останали в Халифакс, затова знаеха какво става и там. Помнеха, че навремето съм бил сгоден за Ванеса, и не пропуснаха да споменат колко възпитан бил синът й, не като повечето тийнейджъри, така казаха. Не бяха необходими кой знае какви изчисления, за да преценя, че ако момчето на Ванеса вече е тийнейджър, съществува сериозна възможност то да е мой син.
Но аз никога не съм бил привърженик на прибързаните решения. Затова и не си позволих да храня надежда, не повярвах истински. Но щом се върнах в Англия, наех частен детектив и му възложих да узнае всичко за теб. Той успя да открие акта ти за раждане, а освен това ми предостави и твои снимки. Датите потвърждаваха предположението ми, а и ти доста приличаше на мен, такъв, какъвто съм бил на същите години. Бях удивен. Изпаднах във възторг. Вече бях напълно убеден, че си мой син. — Гласът на Артър затрепери и Тони натисна клавиша за „пауза“. Очите му бяха овлажнели и му беше трудно да преглъща. Насили се да отпие малко от бирата и пусна отново записа.
— И тогава осъзнах, че няма какво да направя по този въпрос. Очевидно Ванеса бе решила ние с теб да не знаем нищо един за друг. Боях се, че ако опитам да се появя в живота ти, тя по някакъв начин би си отмъстила на теб. А аз вече знаех на какво е способна — Артър се покашля. — Боях се и от ефекта, който би оказала върху теб появата ми. Ти се учеше добре и не ми се искаше нещо там да се обърка. Четиринайсет години е трудна възраст. Можеше да се окаже, че не искаш да ме приемеш в живота си. Би имал сериозни основания да се гневиш на човека, оставил те на грижите на Ванеса. Затова се държах на разстояние. Предпочитам да мисля, че съм го правил само заради теб, но вероятно освен това съм изпитвал и страх. Веднага ще поясня какви причини съм имал за това.
Сега идва най-трудната част от разказа ми. Възможно е да решиш, че си измислям. Може да решиш и че не съм наред с главата. Но такава е истината. Кълна се. Можеш да ми повярваш, можеш и да не ми повярваш, изборът е твой. Ти познаваш майка си вероятно дори по-добре, отколкото я познавах аз. Ти ще прецениш дали разказът ми звучи достоверно или не.
Навремето бях способен млад човек, твърдо решен да се издигне в живота. Винаги ме е бивало да изобретявам разни неща. Повечето идеи си оставаха само идеи, но някои се развиха много добре. Първата фирма, която основах, имаше успех поради изобретения от мен процес за нанасяне на специални покрития върху хирургически инструменти с помощта на електролиза. Работата ми вървеше добре, имаше вече две големи компании, които предлагаха сериозни суми, за да откупят патента ми. Бях доста доволен от себе си. Знаех, че съм стъпил вече на пътя към успеха и богатството, а това беше много нещо за момче от работническите квартали на Соуърби Бридж.
По онова време излизах с майка ти. Бях напълно, покорен от Ванеса. Не бях срещал жена като нея, тя имаше заряд на истинска звезда. В сравнение с нея всички останали момичета в Халифакс изглеждаха безцветни. Знаех, че има труден характер. Баба ти беше сурова жена и беше възпитала дъщеря си като свое копие. Но когато отношенията ни станаха сериозни, Ванеса като че ли започна да омеква. Беше изключително забавна събеседница. А освен това беше красива — сега вече гласът му трептеше от вълнение, бе станал по-силен и плътен. Тони бе наблюдавал достатъчно често как хората стават подвластни на чара на майка му, затова и му беше ясно, че е успяла да зароби Артър. — Когато я помолих да стане моя жена, не можех да пропъдя убеждението, че тя ще откаже, без дори да се замисли. Но тя прие. Бях на седмото небе. Обмисляхме сватба през пролетта, а Ванеса предложи да си направим и завещанията, като всеки завещае собствеността си на другия. По онова време тя работеше в една адвокатска кантора и можеше да издейства да изготвят завещанията ни безплатно. Разбира се, тя се канеше да напусне работа след сватбата ни, така че беше логично да се възползваме от тази възможност, докато беше още на работа. — Артър се позасмя сухо. — Вероятно мислиш, че съм постъпил като истински йоркширец. Авантата е чиста печалба, нали така? Е, завещанието действително не ми струваше нищо, но в други отношения можеше да ми излезе дори прекалено скъпо.