Освен това, разбира се, Ванеса никога не бе пропускала възможност да му напомни колко малоценен е като личност. Сега вече той можеше да прецени колко дълбоко е подкопала неговата самоувереност, но дори професионалната подготовка не му позволяваше да прехвърли вината за всичко на възпитанието и условията, при които бе израснал. Не можеше да се отрече и присъствието на генетичния компонент, равновесие между природната даденост и външното въздействие, между предпоставките и обстоятелствата. А сега вече знаеше точно в какво се изразява лошата наследственост при него.
Но за първи път бе успял да се убеди и в друго — бе разбрал неоснователността на представите, които бе имал за баща си. Винаги бе считал, че човек, който е обърнал така категорично гръб на детето си, трябва да има сериозен дефект на психиката. Тони бе виждал себе си като продукт от съюза на хора с нездрава душевност, обременили го с наследственост, която той не бе в състояние да надрасне в емоционално отношение. Сега вече се налагаше да промени нивото на очакванията към собствената си личност. Защото половината от това, което бе унаследил, той дължеше на един почтен човек, носил през целия си живот бремето на мисълта, че го е изоставил. На човек, който бе изпитвал гордост от съзнанието, че Тони е негов син.
Това щеше да наложи сериозна пренастройка. Още докато обмисляше това, Тони съзнаваше, че промяната има нужда и от подходяща среда. Наложително бе да намери някъде в живота си външен израз на тази трансформация.
Глава 44
Карол се събуди много по-рано, отколкото бе очаквала. Напоследък алкохолът имаше такова въздействие върху нея. Когато беше млада, ако си легнеше пийнала, това й гарантираше осем часа непробуден сън. А сега, прекалеше ли с алкохола, сънят й ставаше неспокоен и крайно недостатъчен. Каза си, че това е още една причина да послуша съвета на Тони и да понамали пиенето. Главата й тежеше и я наболяваше, стомахът й също се бунтуваше. Имаше смътен спомен, че повърна, когато се прибра в ранните часове на деня.
Но пък наистина имаше основателен повод. Снощи беше празнична вечер за целия й екип. Убиецът беше открит, бяха спасили живота на потенциалните жертви, бяха запушили устата на Бронуен Скот. Черешката на върха на сладоледа беше, когато Брайън Карсън, управителят на курортното селище „Бейвю“, се обади на Сам, за да му каже, че разпознал с учудване снимката на Найджъл Барнс, показана по новините на местната телевизия. Спомняше си, че го видял да се отбива на територията на селището една вечер със спукана гума. Карсън настоял да му помогне да смени гумата, въпреки твърденията на непознатия, че щял да се справи и сам. И сега си спомняше с абсолютна сигурност, че в багажника на онова волво комби имало един топ прозрачен найлон, голям пакет черни чували за боклук и ролка изолирбанд, тъй като се наложило да ги преместят, за да извадят резервната гума.
Човек наистина не би могъл да мечтае за нещо повече. Карол лежеше по гръб и се протягаше на всички страни като морска звезда. Нещо меко тупна до нея, после тя усети мокро гъделичкане по ухото си.
— Нелсън — каза Карол нежно и почеса котарака зад ухото. Той замърка и започна да я побутва с муцуна. — Добре де — измърмори тя, — ще ти дам да ядеш.
Двата й мобилни телефона — служебният и личният — бяха оставени на кухненския плот над чекмеджето за прибори. Докато вадеше лъжица, прочете съобщението, изписано на екрана на личния й телефон:
„Закуска? Прати смс, когато получиш съобщението.
Буден съм, Т.Х.“
Тя погледна часовника. Нямаше грешка, беше едва шест и четвърт. Не беше обичайно за Тони да е буден по това време. Карол не беше забелязала кога си бе тръгнал от ресторанта, но знаеше, че е напуснал импровизираното празненство доста рано. Беше го потърсила с поглед към девет, когато започнаха да поръчват вечерята. Но не го откри никъде. Попита Пола, тъй като от нея можеше да се очаква да забележи, че Тони си тръгва, но тя бе прекалено погълната от Елинор Блесинг. Което само по себе си беше хубаво, разбира се, но поради това Карол така и не можа да получи отговор на въпроса си.