Тя поднесе храната на Нелсън и отговори: „При теб или в кафенето?“
„При мен. Мога да направя яйца с наденички.“
„След половин час.“
Тя включи електрическата кана и тръгна към банята.
Трийсет и пет минути по-късно, изкъпана, облечена, погълнала достатъчно количество нурофен и почти достатъчно кофеин, Карол тръгна по стълбата, която водеше от апартамента й в приземието към горната част на къщата. Свързващата врата беше вече отключена. Откри Тони в кухнята. Той тъкмо вадеше тава с наденички от фурната и ги оглеждаше подозрително. После каза:
— Струва ми се, че им трябват още пет минути — времето ще ми бъде достатъчно да се справя с яйцата. — Той посочи към кафемашината. — Заредена е, ще се справиш ли?
Тя се справи. Докато той чупеше яйцата и ги пускаше в тигана, Карол направи две кафета с мляко и ги отнесе на масата.
— Отказвам да повярвам, че си буден толкова рано, и при това правиш закуска като хората — допълни тя, забелязала чинията, пълна догоре с кръгли препечени хлебчета, потънали в масло.
— Не съм спал цяла нощ — каза той. — Отидох да се поразходя, видях, че супермаркетът е отворен, а пък имах нужда да поговорим, та си казах, че закуската е решението.
Карол незабавно се вкопчи в ключовата част от цялата реплика.
— Имаш нужда да поговорим? Не ми казвай, че има проблем с обвинението срещу Даян Патрик.
— Не, не, няма нищо подобно — каза той нетърпеливо, изсипа яйцата в чиниите и отиде да извади наденичките. После й поднесе със замах една от чиниите, пълна догоре с храна. Карол съумя да се въздържи и да не потръпне.
— Заповядай, яйца от свободни кокошки и наденички от местен производител.
— Не мога да си спомня кога за последен път си ми готвил — каза тя и предпазливо опита яйцата. Бяха по-вкусни, отколкото бе очаквала.
— Да, и аз не си спомням — каза той замислено. Изгълта набързо половин наденичка и едно яйце и отбеляза с учудване: — Вкусно е. Би трябвало да го правя по-често.
Карол се справяше с храната по-бавно, затова пък методично.
— Е, за какво искаш да говорим?
— Искам да чуеш нещо. Но нека първо приключим с яденето.
— Звучи крайно интригуващо — каза тя.
— Ще ти падне шапката — отвърна той и изражението му внезапно помръкна. — Но не в положителния смисъл на думата.
Карол погълна последните хапки и побутна чинията си встрани.
— Готова съм — заяви тя. — Натъпках се до последна възможност.
— Добре се справяш за жена, която се появи тук в плен на сатанински махмурлук — отбеляза сухо Тони и отнесе чиниите. Върна се с диктофона и слушалките. — Ето какво искам да изслушаш.
— За какво става дума?
— Записът не се нуждае от пояснения — каза той, сложи слушалките на ушите й и натисна „плей“.
Когато започна да й става ясно какво слуша, Карол зяпна.
— О, господи — каза тя едва чуто. После, гледайки го със сълзи в очите: — О, Тони! — И накрая: — Невероятно, дявол да го вземе! Боже мили!
Тони не казваше нищо, само седеше неподвижно и наблюдаваше реакциите й.
Когато изслуша всичко до края, тя свали слушалките и взе ръката му в своята.
— Нищо чудно, че не си спал цяла нощ — каза тя. — И това ако не е потресаваща новина!
— Говорехме си, че и двамата не вярваме на версията на Ванеса, че зад цялата история трябва да се крие нещо. Оказва се, че сме били прави — той говореше мрачно и безизразно.
— Така е, и все пак никога не съм очаквала такова нещо — каза Карол. — Как смяташ да постъпиш? Ще й кажеш ли открито, че знаеш истината?
Той въздъхна.
— Не виждам смисъл. Тя просто ще отрече. Такова нещо надали ще се отрази на начина, по който е избрала да живее живота си.
— Но не можеш да допуснеш това просто да й се размине — възрази Карол. Намеренията на Тони бяха в разрез с цялостното й убеждение в значението на правосъдието.
— На нея вече й се е разминало. Сега вече никой не може да промени станалото. Карол, не искам да я видя никога вече. Единственото, което искам, е да я изхвърля така цялостно от живота си, както тя е изхвърлила от него Артър.
— Не разбирам как можеш да говориш така спокойно за това — каза Карол.
— Имах на разположение цяла нощ, за да го обмисля — отвърна Тони. — Този случай не беше един от най-бляскавите в кариерата ми. Единствената истинска насока, която даде профилирането, бе за местоживеенето на убиеца. И това беше заслуга на Фиона Камерън, не моя.