— Нали ти прецени, че Уорън е мъртъв. И ти знаеше какви въпроси да зададеш, за да се добереш до историята за вазектомията — възрази тя.
— Рано или късно и ти щеше да стигнеш до тези изводи. Но на мен ми се налага да приема факта, че може пък да не съм чак толкова добър в тази работа, колкото съм предполагал. През последните две седмици бях принуден да призная, че трябва да направя цялостна преоценка на собствената си личност. Досега съм правил житейските си избори, основавайки се на непълни данни. Имам нужда да премисля всичко наново, Карол.
Имаше нещо толкова категорично в сериозния му тон, че Карол осъзна неспособността си да го обори. Затова се обърна към тактиката, която познаваше най-добре, благодарение на която бе станала такова изключително ченге. Когато се колебаеш, нападай.
— Какво искаш да кажеш с всичко това, Тони? Говориш като политик — много думи, от които не се разбира нищо конкретно.
Той й отправи слаба, тъжна усмивка.
— Мога да говоря и конкретно, Карол. Исках само първо да обясня решението си. Смятам да напусна „Брадфийлд Мур“. Смятам също да продам лодката, защото тя не ми харесва. И възнамерявам да се пренеса да живея в къщата на Артър в Устър, защото тя е единственото място, на което съм се чувствал като у дома през живота си. Какво ще стане после, още не знам.
Тя разбираше всяка дума поотделно, но взети заедно, те не й говореха нищо. Имаше чувството, че е заспала в един свят, а се е събудила в друг.
— Отиваш да живееш в Устър? В Устър? Само защото прекара там една нощ, сега искаш да се пренесеш окончателно на това място? Да не си се побъркал?
Той поклати глава, по лицето му се изписа страдание.
— Знаех, че ще реагираш така. Не съм се побъркал, просто се опитвам да разбера как ще продължа живота си със съзнанието за нещата, които научих току-що за произхода си. Оказва се, че толкова много от нещата, които мислех, че знам, не отговарят на истината. Имам нужда да разбера какво следва от това за мен.
Искаше й се да изкрещи: „Ами за мен?“ Трябваше да положи почти физическо усилие, за да се възпре да не извика. Вкопчи се в ръба на масата и стисна здраво устни.
— Всичко е наред, Карол. Кажи го спокойно. „Ами за мен?“ Това искаш да кажеш, нали?
— А ето и причината, поради която искам да го кажа — каза тя и установи с ужас, че гласът й звучи задавено. — Защото го знаеш дори без да ти го казвам.
— Аз не мога да правя избор вместо теб — каза Тони. — Всичко зависи от теб. Ти спечели този рунд срещу Блейк, но той няма да се махне от тук скоро. А вече познаваш Алвин Амброуз, говорила си със Стюарт Патърсън. Те са почтени хора, които наистина се вълнуват от професията си. Ако имаш нужда от промяна, Уест Мърсия вероятно няма да е най-лошият вариант — той направи с ръце лек жест, с какъвто обикновено се съпровожда някакво предложение.
Карол знаеше, че за него вероятно е абсолютно немислимо да я помоли да тръгне с него. Никога не бе вярвал, че я заслужава. Но тя все пак се нуждаеше от нещо повече.
— Защо да правя промяна, Тони? Какво мога да очаквам от нея?
Тя го предизвикваше открито, насочвайки към него пронизващия си поглед на ченге.
Той отклони очи.
— Къщата е голяма, Карол. В нея има предостатъчно място за двама.
— Място за двама също като тук? Или място за двама в по-различен смисъл?
Тя мълчеше и чакаше някаква промяна в изражението му да й даде надежда.
Най-сетне Тони взе хромирания диктофон и започна да го претегля на дланта си.
— Тази сутрин — каза той бавно — имам чувството, че всичко е възможно.