Карол, напротив, сякаш беше родена за тази работа — промъкваше се умело през тълпата в тъмносиня рокля от лъскава материя, която подчертаваше точно както трябва извивките на тялото й, от раменете през гърдите, чак до бедрата и прасците. Русата й коса изглеждаше по-светла, но Тони знаеше, че това се дължи на сребърните нишки сред златото, а не на усилията на някой фризьор. Докато се движеше сред залата, лицето й грейваше, когато поздравяваше някого, устните й се усмихваха, веждите й се повдигаха, очите се разтваряха по-широко.
Най-сетне тя се добра до него и му подаде чаша вино. После отпи от своята.
— Пиеш червено — отбеляза Тони.
— Бялото е под всякаква критика.
Той отпи предпазливо.
— А това е по-добро, така ли?
— Можеш да ми вярваш.
Като се имаше предвид, че тя пиеше доста повече от него, той беше склонен да й вярва.
— Ще има ли речи?
— Заместник-началникът ще каже няколко думи.
— Няколко ли? Ако са само няколко, ще му е за първи път.
— Именно. И като че ли това не стига, ами са извадили от нафталина и Богоизбраното ченге1 да поднесе златния часовник на Джон.
Тони отстъпи ужасено — и жестът му не беше изцяло театрален.
— Сър Дерек Армтуейт? Той жив ли е още?
— За съжаление да. Тъй като той беше началникът на полицията, който навремето подкрепи Джон при издигането му в йерархията, са решили, че ще бъде добре да поканят и него.
Тони потръпна.
— Напомни ми да не позволявам на твоите колеги да организират партито за моето пенсиониране.
— Няма да ти организират парти, нали не си един от нас — каза Карол, а усмивката й отне остротата на думите й. — Единственото, което можеш да очакваш, е аз да те заведа да хапнем най-хубавото къри в Брадфийлд.
Преди Тони да успее да отговори, звукът от мощните усилватели прекъсна разговора им с представяне на заместник-началника на полицията в град Брадфийлд. Карол допи чашата си и потъна отново в тълпата в търсене на нова напитка, а както предполагаше Тони, и на някои контакти. Тя беше главен инспектор от няколко години, а отскоро водеше и свой екип за особено тежки престъпления. Тони знаеше, че тя се разкъсва между желанието да използва уменията си в пряко преследване на престъпници и желанието да се издигне в йерархията до такова ниво, от което би могла да въздейства върху политиката на институцията. Той се питаше дали сега, когато Джон Брандън излизаше от картината, правото на избор нямаше да й бъде отнето.
Религията му го учеше, че всеки живот има еднаква стойност, но инспекторът от криминалната полиция Стюарт Патърсън така и не успяваше да се придържа към тази догма в отношението си към мъртвите. Някой мърляв наркоман, наръган в безсмислено сбиване, никога не би могъл да го трогне така, както това мъртво и обезобразено дете. Той стоеше в единия край на бялата палатка, която защитаваше местопрестъплението от упорития дъжд, който барабанеше цяла нощ по нея. Беше оставил специалистите да вършат работата си и се опитваше да не прави сравнения между мъртвото момиче и собствената си дъщеря, която също наближаваше четиринайсет години.
Момичето, което сега беше в центъра на вниманието, спокойно би могло да бъде някоя от съученичките на Лили — разликата беше само в униформата. Въпреки разпилените гнили листа, които вятърът и дъждът бяха налепили по прозрачния найлонов плик върху лицето и косата й, тя изглеждаше чиста, с добре поддържано тяло. Майка й беше съобщила за изчезването й малко след девет вечерта, което подсказваше, че дъщеря й е била доста по-дисциплинирана от Лили, и че семейството спазва доста строг дневен режим. Теоретично все още бе възможно това да не е Дженифър Мейдмънт, тъй като тялото бе открито, преди да бъде регистрирано съобщението за изчезналото момиче, и на местопрестъплението все още не разполагаха със снимката му. Но инспектор Патърсън не вярваше две момичета от едно и също училище в центъра на града да са изчезнали в една и съща вечер. Такова нещо бе възможно, само ако едната бе свързана по някакъв начин със смъртта на другата. А в наши дни човек не можеше да изключи и такива хипотези.
1
Богоизбраното ченге — литературният образ вероятно визира известния със същото прозвище Сирил Джеймс Андертън, началник на полицията на Манчестър от 1975 до 1991 година, предизвикал много остри реакции сред обществеността с крайните си възгледи относно работата и методите на полицията. Особено остър конфликт предизвиква с отношението си към хомосексуалистите и твърденията си, че те трябва да бъдат обявени извън закона. Дължи прякора си на твърдото си убеждение, че е инструмент на Божието правосъдие. — Бел.прев.