Пола изпъшка.
— Шефката нямаше предвид това, Стейси. Искаше да го попита защо е донесъл това нещо.
— Благодаря ти, Пола, но появата на Сам все пак не ме е лишила от дар слово — Карол докосна рамото на Пола и се усмихна, за да не прозвучат думите й прекалено остро. — Та както каза Пола, Сам, защо си донесъл това нещо?
Сам тръсна процесора на масата и го потупа.
— Това нещичко е машината, за която Найджъл Барнс се кълнеше, че не съществува — той посочи с пръст Стейси. — И сега ти имаш шанс да намериш необходимото, за да го приберат за убийството на жена му.
— Аз все още не разбирам за какво става дума — каза Карол, съзнавайки, че всъщност нямаше предвид да каже точно това и че е почти готова да прости на Сам закъснението. Ясно й беше, че склонността на Сам да рискува и да работи като единак е опасна и че се отразява зле на солидарността в екипа, но й беше трудно да му се гневи безусловно. Прекалено много от неговите склонности, които го караха да се дели от групата, бяха именно тези, които тласкаха Карол така ожесточено напред в началото на кариерата й. Искаше й се само той по-скоро да излезе от фазата на голата амбиция и да осъзнае, че поговорката „пътуваш най-бързо, когато пътуваш сам“ невинаги отговаря на истината.
Сам преметна сакото си през облегалката на един стол и седна на масата до компютъра.
— Става дума за едно от студените досиета, шефе. Данута Барнс и петмесечната й дъщеричка изчезват през 1995 година. Изпарили се — нито едно от свидетелските обаждания, че са забелязани след това, не е било потвърдено. Навремето е преобладавало убеждението, че са били убити от съпруга на Данута, Найджъл.
— Спомням си първоначалното следствие — обади се Кевин. — Нейните близки бяха категорични, че той е убил и нея, и бебето.
— Абсолютно точно, Кевин. Той не искал детето, а и двамата постоянно се карали за пари. Криминалистите преровили къщата от мазето до тавана, но не успели да открият дори едно-единствено петно кръв. Не били открити трупове. Освен това гардеробът бил достатъчно опразнен, за да се потвърди неговата теория, че жена му просто е избягала с бебето. — Сам сви рамене. — Не мога да ги виня, прехвърлили са всички съществуващи възможности.
— Не съвсем всички, струва ми се — каза Карол и изкриви устни в лека, иронична усмивка. — Хайде, Сам, знаеш, че умираш от нетърпение да ни кажеш за какво става дума.
— Знаеше ли какво точно търсиш? — попита Кевин.
Сам почука с пръст по слепоочието си, обръщайки се към него.
— Всъщност да. Навремето, през 1997, един от лаборантите, обработвали местопрестъплението, се оказал с по-набито око и забелязал, че мониторът и клавиатурата не отговарят на самия компютър — различни модели, различен цвят. Найджъл Барнс се клел, че ги е купил точно такива, но кандидатът за поста на Стейси знаел, че Барнс лъже, тъй като точно този модел монитор и клавиатура се продавали по интернет, и то само в комплект с компютър. Стигнал до извода, че в даден момент в къщата трябва да е имало друг компютър. Но новите собственици твърдели, че когато се нанесли, в къщата нямало абсолютно нищо. Стиснатото копеле отвъртяло дори електрическите крушки, свалил бил и батериите от противопожарната инсталация. — Сам изкриви лице в театрално тъжна гримаса. — И аз реших, че нещата са приключени.
— Докато тази сутрин телефонът ти иззвънял — подсказа Пола. Междувременно те всички знаеха какви реплики да подхвърлят, когато си разказваха един на друг приключенията.
— Точно така. Оказа се, че новите собственици решили да разчистят основно мазето, което включвало и остъргване на старата мазилка — били всъщност покрити с мазилка шперплатови плоскости, и познайте какво било скрито зад една от тях!
— Нима е възможно — старият компютър! — Пола вдигна ръце в пародия на учудване.
— Старият компютър — Сам улови погледа на Стейси и й смигна. — И ако в него има скрити някакви тайни, всички знаем коя е жената, която може да ги разкрие.
— Не мога да повярвам, че не го е унищожил — намеси се Кевин. Морковеночервените му къдрици пробляснаха на светлината, когато той поклати невярващо глава.
— Вероятно е бил убеден, че е изчистил харддиска — каза Стейси. — По онова време много хора не са разбирали колко много данни остават недокоснати, когато преформатираш диска.