— Нищо, с което да трябва да се заемете вие — отвърна Амброуз.
Патърсън въздъхна, хлътналите му страни се издуха и хлътнаха отново.
— Да идем да видим родителите й тогава.
Амброуз навлезе с колата в потока от автомобили, опитвайки се да си състави наум най-подходящия маршрут. Още преди първия завой Патърсън започна да говори. Амброуз си каза, че това е необичайно скоро за шефа му — явно доказателство, че смъртта на Дженифър Мейдмънт го е потиснала дълбоко.
— Причината за смъртта е задушаване. От найлоновия плик, нахлузен на главата й и залепен стегнато с лепенки около шията й. Няма абсолютно никакви признаци да се е съпротивлявала. Не е удряна по главата. Няма драскотини, синини, няма кръв или кожа под ноктите — той подбираше внимателно думите си, които падаха бавно и тежко като олово.
— Звучи така, сякаш е била упоена.
— Така изглежда — изражението на Патърсън се промени, потиснатостта отстъпи място на гняв. Две тъмночервени петна избиха на бузите му, устните му се обтегнаха, оголвайки зъбите. — Разбира се, сигурно ще минат цели шибани седмици, докато получим резултатите от токсикологията. Казвам ти, Алвин, начинът, по който се практикува съдебна медицина в тази страна, е просто подигравка. Дори скапаната система на националното здравеопазване е по-бърза. Като отидеш при личния си лекар за пълна кръвна картина, след колко време си получаваш резултатите? Две денонощия, нали?
А за да получим резултат от токсикологията, се е случвало да чакаме и шест седмици. Ако шибаните политици наистина искат престъпността да намалее, а броят на разкритите престъпления да се увеличи, би трябвало да насочат повече пари към съдебната медицина. Безумно е да можем да ползваме съвременни технологии само за един крайно ограничен процент от случаите. И дори когато счетоводителите ни го позволят, анализите отнемат цяла шибана вечност. Хората от съдебна медицина би трябвало да помагат на разследването, а не само да потвърждават, че сме заловили истинския престъпник. Тези филми — „Да събудиш мъртвите“ и „От местопрестъплението“ — седя пред телевизора и имам чувството, че гледам някаква страховита черна комедия. За това, което виждам в един епизод, аз би трябвало да изразходвам целия си бюджет за годината.
Тази реч беше добре позната, една от няколкото, които Патърсън произнасяше всеки път, когато преживяваше тежко бавния ход на някое разследване. Амброуз разбираше, че това, което шефът му критикуваше, всъщност не е толкова важно. Това, което го караше да говори така, бе убеждението му, че се е провалил в опита да постигне някакъв напредък, който би могъл да помогне на опечалените близки да преодолеят мъката си. Тласкаше го съзнанието, че не е застрахован от грешки. И нищо, което Амброуз би казал, не можеше да накара някой от двамата да приеме по-леко тези мисли.
— Разкажете ми — беше единственото, което изрече той, след като помълча доста, изчаквайки Патърсън да се съвземе. — Какво още каза докторът?
— По всичко личи, че обезобразяването на гениталната област е дело на неопитен човек. Ползван е много остър нож с дълго острие. Вероятно нищо нетрадиционно — може да е обикновен кухненски нож за рязане на месо. — Патърсън не се и опита да прикрие потреса си. — Този човек е забил ножа във вагината и го е въртял. Докторът предполага, че може да се е опитвал да унищожи всичко — от срамните устни до матката. Но не е разполагал с необходимите умения.
— Значи най-вероятно търсим човек, който няма нищо общо с медицината — каза Амброуз, привидно спокоен и невъзмутим както винаги. Но дълбоко в себе си той чувстваше познатото глухо надигане на гнева, на онази ярост, която се беше научил да овладява още като тийнейджър, когато всеки си мислеше, че едро, цветнокожо момче като него надали ще откаже да участва в някое сбиване. Защото знаеше, че ако се подаде на гнева си, по един или друг начин все той ще излезе виновен. По-добре беше яростта да го изгаря отвътре, отколкото да носи последиците на чуждото желание за себедоказване — тази позиция той поддържаше и по отношение на учители и родители. Затова и се научи да се боксира, научи се да потиска пристъпите на ярост със силата на дисциплината, придобита на ринга. Би могъл да стигне до върха, всички го казваха. Но пълното поражение на противника никога не му бе доставяло удоволствие — поне не такова, че да превърне това занимание в начин да си изкарва хляба.