Шами влезе отново в дневната, понесла поднос, отрупан с димящи чаши чай, мляко и захар.
— Ето го и чая — каза тя и се зае да поднася чашите. Този съвсем ежедневен ритуал внесе промяна в атмосферата и даде възможност на Патърсън да продължи разговора.
— Според Клеър Дженифър казала, че е имала намерение да изпече кейк по случай вашето прибиране у дома. Че искала да отиде до кооперативния магазин, за да купи шоколад за него. Тя постъпваше ли така обикновено? Имаше ли обичая да прави кейк, когато се прибирахте от път?
Мейдмънт беше озадачен.
— Никога не го е правила. Нямах представа дори, че знае как се пече кейк. — Той прехапа долната си устна. — Ако не го беше направила, ако беше отишла у Клеър, както е била казала…
— Не сме убедени, че тя е казала истината и на Клеър — каза меко Патърсън. Амброуз винаги се впечатляваше от внимателното отношение на Патърсън към хората, потънали в сянката на насилствената смърт, сполетяла някой от близките им. „Деликатност“ беше единственото определение, подходящо за начина, по който той се държеше с тях. Сякаш, съзнавайки колко страшен бе ударът, който тези хора бяха понесли, той не искаше да утежнява допълнително положението им. Патърсън можеше да бъде суров, да задава въпроси, които биха затруднили Амброуз. Но суровостта му прикриваше едно постоянно съобразяване с мъката на хората. Патърсън изчака човекът срещу него да осъзнае смисъла на думите му, после продължи:
— Питахме се дали тя не е използвала тази история като предлог, за да не я разпитва Клеър къде отива. Но трябваше да чуем и вашето мнение, да разберем дали тя е имала обичая да постъпва така, когато сте се прибирали от път.
Мейдмънт поклати глава.
— Никога не е правила нищо подобно. Ако отсъствах повече от няколко дни, обикновено излизахме някъде на вечеря, за да отпразнуваме прибирането ми. Обикновено в китайски ресторант, Дженифър обичаше най-много китайска храна. Никога не е правила кейк за мен. — Той потръпна. — Никога няма да направи и занапред.
Патърсън почака малко, после каза:
— Преглеждахме компютъра на Дженифър. Доколкото разбирам, те двете с Клеър са прекарвали много време онлайн — и когато са били заедно, и поотделно. Наясно ли сте с това?
Мейдмънт стискаше здраво чашата си като човек, застрашен от премръзване. Той кимна.
— Всички деца го правят. Дори да се опиташ да ги възпреш, винаги намират начин. Затова поговорихме със семейство Дарси и се споразумяхме с тях да наложим родителски контрол на компютрите на момичетата. Това е ограничение на сайтовете, които могат да посещават.
„Само донякъде“, каза си Амброуз.
— Много често е влизала в РигМароул — каза той, поемайки щафетата на разпита. Двамата с Патърсън работеха заедно толкова отдавна, че дори не им се налагаше да обсъждат предварително тактиката си. Знаеха инстинктивно как да си прехвърлят незабелязано топката. — Социалната мрежа. Разговаряла ли е някога с вас за това?
Мейдмънт кимна.
— В нашето семейство всички сме много открити един с друг. Опитваме се да не натрапваме на Дженифър родителския си авторитет. Винаги се стараем да обсъждаме нещата, да й обясним причините, поради които не й позволяваме нещо, или не одобряваме нечие поведение. Така успяхме да съхраним контакта си с нея. Струва ми се, че тя разговаряше с нас по-често, отколкото повечето тийнейджъри с родителите си. Поне така мисля, съдейки по това, което наши приятели и колегите ми са разказвали за общуването с техните деца.
Както често се случва с близките на внезапно починал човек, докато говореше за мъртвата си дъщеря, Мейдмънт сякаш успяваше за кратко време да се изолира от съзнанието за своята скръб.
— И какво разказваше тя за РигМароул — попита Патърсън.
— Харесваше й — и на нея, и на Клеър. Дженифър казваше, че така успяла да намери много приятели, които харесвали същите телевизионни предавания и същата музика като нея. Аз самият имам профил в РигМароул. Знам как функционира. Това е доста приемлив начин да установиш контакт с хора, които споделят интересите ти. При това филтрите им са доста добри. Много е лесно да изключиш от групата някой, който е неподходящ или нарушава ограниченията, в рамките на които останалите се чувстват комфортно.