— Да е споменавала някога събеседник с инициали ZZ. Зед Зед или може би Зи Зи?
Мейдмънт плъзна палец и показалец по клепачите си, после стисна с тях горната част на носа си. Пое си дълбоко дъх, после издиша.
— Не, сигурен съм. Но може би ще е по-добре да питате Клеър за такива подробности. Защо питате? Да не би това да е някой, който я е преследвал?
— Доколкото можем да преценим, не става дума за това — каза Амброуз. — Но успяхме да възстановим някои разговори, които тя е водила с този човек. Като че ли ZZ намеква, че той или тя знае някаква тайна на Дженифър. Споменавала ли е тя нещо подобно пред вас или пред съпругата ви?
Мейдмънт го погледна неразбиращо.
— Нямам представа за какво говорите. Разберете, Дженифър не е трудно дете. Честно казано, тя води доста защитен живот. Кажи-речи никога не ни е давала поводи за притеснение. Знам, че много пъти сте чували такива думи, произнесени от родители, които са се опитвали да представят детето си като ангелче. Не казвам такова нещо. Казвам само, че тя е спокойно дете. Не е надраснала годините си, а по-скоро обратното. Ако има тайна, тя не би била свързана с нещата, за които мислите. Нито с наркотици, нито със секс или нещо подобно. Би могло да бъде детинско влюбване, някаква подобна глупост. Не и нещо, което би могло да доведе до убийството й.
С произнасянето на тази дума действителността заля като вълна Мейдмънт, и той се огъна под тежестта й. По страните му отново започнаха да се стичат сълзи. Шами безмълвно се пресегна към една кутия с хартиени носни кърпички и пъхна няколко в ръката му.
Амброуз си каза, че тук вече не могат да узнаят нищо, което би им било от полза — не и днес. А може би никога. Той хвърли поглед към шефа си, който кимна едва забележимо.
— Съжалявам — каза Патърсън. — Ние трябва да тръгваме. Искам да знаете, че полагаме всички усилия за решаването на този случай. Но въпреки това ще имаме нужда и от вашата помощ. Може би ще успеете да разберете от жена си дали Дженифър е споменавала пред нея нещо за ZZ. Или за някакви свои тайни. — Той се изправи. — Ако имате нужда от нещо, детектив Пател е на ваше разположение. Ще поддържаме връзка с вас.
Амброуз го последва вън от къщата, питайки се колко ли време ще мине, докато Пол Мейдмънт ще бъде в състояние да не мисли за убитата си дъщеря поне в продължение на пет минути.
Глава 7
Тони оглеждаше дневната си и си казваше, че тя е много подходящо доказателство на втория закон на термодинамиката — ентропията в една затворена система винаги нараства. Не му беше много ясно как става това, но като че ли купчините започваха да растат всеки път, когато им обърнеше гръб. Книги, разпечатани текстове, аудиодискове и дискове с филми, компютърни игри, джойстикове и списания — всичко това беше поне донякъде разбираемо. Но останалите неща — той наистина нямаше представа как се бяха озовали тук. Кутия от мюсли. Кубче на Рубик. Малка купчинка червени ластици. Шест чаши за чай. Една тениска. Торбичка с емблемата на книжарница, която със сигурност никога не беше посещавал. Кибритена кутия и две празни бутилки от бира, които не си спомняше да е купувал.
За миг обмисли възможността да разчисти стаята. Но какъв смисъл би имало. Повечето съставни части на този хаос нямаха определено място другаде в къщата, следователно той просто би пренесъл бъркотията на друго място. А междувременно безпорядъкът във всяка стая бе придобил своя специфичен облик. Кабинетът, спалнята, стаята за гости, кухнята и трапезарията изразяваха различни аспекти от присъщата за него бъркотия. В банята положението не беше чак толкова лошо, но пък и престоят му в нея беше чисто функционален. Не беше от хората, които четяха в тоалетната или работеха, лежейки във ваната.
Когато купи тази къща, си бе казал, че тук има достатъчно място да прибере притежанията си, без те да преливат в такива неконтролируеми изблици на хаос. Бе накарал да боядисат цялата къща в кремаво и дори бе подбрал и купил цял куп фотографии в рамки — все градски пейзажи от Брадфийлд, които едновременно будеха интереса му и му действаха успокояващо. В продължение на около два дни къщата бе изглеждала доста стилно. А сега Тони се питаше дали не съществува възможност за формулиране на закон на Паркинсън за термодинамиката: ентропията се разраства, запълвайки всички свободни пространства.
Навремето беше толкова убеден, че пространството, с което разполага, е повече от достатъчно, че веднага след като се нанесе, реши да превърне учудващо просторния и светъл приземен етаж в самостоятелно жилище. Имаше намерение да го дава под наем на преподаватели, дошли на работа по академичен обмен в университета в Брадфийлд, или на млади лекари, дошли на шестмесечна специализация в болницата „Брадфийлд Крос“. Нищо дългосрочно, нищо, което би могло да засегне личния му живот.