Выбрать главу

Но вместо това негова наемателка стана Карол Джордан. Решението беше съвсем спонтанно. По онова време тя живееше в Лондон, беше се окопала в един стилен и елегантен апартамент в комплекса „Барбикан“ и не допускаше никого до себе си. Преди две години, когато Джон Брандън успя да я убеди да се върне към криминалистиката, тя не пожела да продаде апартамента си в Лондон, защото й се струваше, че купуването на жилище в Брадфийлд би било прекалено ангажиращо. Предполагаше се, че ще ползва приземния апартамент в къщата на Тони само временно. Но тази организация на живота устройваше и двамата учудващо добре. Всеки от тях внимаваше много да не се натрапва на другия. Но самото съзнание за близостта на другия беше достатъчно успокоително. Поне така си мислеше Тони.

Отказа се от подреждането. И без това след няколко дни щеше да настане същия безпорядък. А той имаше по-важна работа. На теория това, че работеше на непълно работно време в психиатричната болница „Брадфийлд Мур“, би трябвало да му осигурява свободно време, през което да сътрудничи на полицията и да чете и пише статиите и книгите, благодарение на които поддържаше връзката с общността на своите колеги.

На практика винаги се оказваше, че денонощието е прекалено кратко, особено ако включеше и времето, отделено на компютърните игри — той беше искрено убеден, че това занимание освобождава творческите сили на подсъзнанието му. Учудващо бе колко много привидно неразрешими проблеми можеха да се решат след един час, отделен на приключения редом с Лара Крофт, или на изграждането на средновековна империя в Китай.

Напоследък положението се усложни, и то благодарение на Карол. Тя бе имала бляскавата идея, че една домашна игрална конзола „Уии“ би му помогнала да преодолее накуцването, останало след сблъсъка с един пациент, който бе разсякъл коляното му. „И без това прекарваш прекалено много време, изгърбен пред компютъра — бе казала тя. — Трябва да се стегнеш, а пък ми е ясно, че всякакви опити да те накарам да ходиш на фитнес са безсмислени. Една такава игрална конзола поне ще те накара да си размърдаш задника.“

Оказа се права. Дори, за съжаление, прекалено права. Неговата лекуваща лекарка вероятно би одобрила продължителността на времето, което Тони прекарваше, тичайки тежко из дневната, в симулирани игри на тенис, боулинг или голф, или дори когато се забавляваше със сюрреалистични сражения с ексцентрично облечени зайци. Но се съмняваше, че редакторите, чиито срокове той можеше и да не успее да спази, биха споделили чувствата й.

В момента, когато се канеше да унищожи предводителя на зайците в една престрелка по улиците на Париж, го прекъсна звукът на интеркома, който Карол бе инсталирала за връзка между апартамента на приземния етаж и горната част на къщата.

— Знам, че си горе, чувам те как подскачаш насам-натам — гласът й отекна сред пращенето на връзката. — Мога ли да се кача, или си прекалено зает да се преструваш, че си брадфийлдският вариант на Рафа Надал?

Тони се отдалечи от екрана, почти без да изпитва съжаление, и натисна копчето, което отваряше входната врата. Докато Карол се качи при него, той беше поставил джойстиковете на различните игри на място и бе успял да налее газирана минерална вода в две чаши. Карол взе своята със скептично изражение.

— Това ли е най-доброто, което можеш да предложиш?

— Да — заяви той. — Трябва да поддържам здравословно ниво на течности в организма си.

Той мина покрай нея и се упъти обратно към дневната — ход, който имаше за цел да улесни съпротивата му.

— Аз обаче нямам такива нужди. При това денят ми беше такъв, че имам пълното право да се почерпя — заяви неотстъпчиво Карол.

Тони продължи напред.

— И въпреки това дойде тук, с пълното съзнание, че се опитвам да те приуча да не пиеш толкова много. Постъпките ти са в пълен противовес на думите ти. — Той погледна през рамо към нея и се ухили, с надеждата, че няма да я засегне. — Хайде, ела да седнеш тук и да си поговорим.

— Грешиш — очевидно раздразнена, Карол го последва и се отпусна рязко на дивана срещу неговия стол. — Тук съм, защото трябва да разговарям за нещо важно с теб. А не защото дълбоко в себе си бих предпочела да не пия.