— Можеше да ме поканиш да сляза долу при теб. Или да предложиш да се срещнем някъде, където сервират алкохол — изтъкна Тони. Търсенето на аргументи беше досадно, но според него най-добрият начин да покаже колко много държи на нея бе да й помогне да стигне до състояние, в което наистина нямаше да изпитва нужда да пийне.
Карол вдигна ръце.
— Остави ме на мира, Тони. Наистина има нещо важно, което трябва да обсъдим.
По всичко личеше, че тя говори сериозно. Именно затова му се искаше да я отучи да разчита на помощта на алкохола. При нея желанието да пийне замаскираше толкова много други неща — искрената й нужда да обсъди нещо сериозно с него, преживяванията от някой действително тежък ден — че на него му ставаше трудно да я разбира. А той преживяваше много тежко неспособността си да я разбере. Тони се облегна назад в стола си и се усмихна; сините му очи засияха в кръга светлина, хвърляна от стоящата наблизо лампа.
— Хайде, давай. Излизам от ролята на досаден приятел и се превръщам в заинтригуван колега. Да не би това случайно да има някаква връзка с днешната ти среща с новия шеф?
В отговор Карол се усмихна саркастично.
— Улучи право в десетката. — Тя набързо му разказа за ултиматума, който Джеймс Блейк бе отправил към екипа й. — Всичко това е толкова нереалистично — раздразнението явно подкопаваше способността й да запазва хладнокръвие. — Ние зависим изцяло от това, което ще се случи през предстоящите три месеца. Какво се очаква от мен, да се надявам на някакви действително впечатляващи убийства, за да мога да докажа колко добри са наистина хората ми? Или да фалшифицирам доказателства, за да реша някой случай от студените досиета? Един специализиран екип за криминални разследвания не може да се подлага на стандартен анализ за бизнес ефективност.
— Не, разбира се. Но в случая не става дума за това. В себе си той вече е взел решение. Този изпитателен период е пълна измама, поради причините, които ти току-що изтъкна. — Тони се почеса по главата. — Струва ми се, че положението ти е безизходно. Следователно поне можеш спокойно да продължиш да вземаш такива решения, каквито и без това неминуемо би взела.
Той забеляза как раменете й се отпуснаха. Но тя знаеше, че не може да очаква от него нещо по-малко от пълна откровеност. Тръгнеха ли по друг път, взаимното доверие, което бяха градили в продължение на години, щеше да се разпадне по-бързо от зле опечен сладкиш. А тъй като никой от тях нямаше по-близък човек в живота си, те не можеха да си позволят такова нещо.
— Именно от това се боях — въздъхна Карол. Отпи голяма глътка от чашата си и додаде: — Но това не е всичко.
Тя сведе поглед към чашата си. Гъстата й, разчорлена коса падна пред лицето й и го скри.
Тони притвори за миг очи и потърка с пръсти горната част на носа си.
— Казал ти е вече да не ползваш услугите ми.
Проницателността му накара Карол да трепне — тя изправи рамене и го загледа учудено.
— От къде знаеш? Да не би Блейк да е разговарял и с теб?
Тони поклати глава.
— Това е като случая с кучето, което не излаяло през нощта3.
Карол кимна с разбиране.
— Той отказа да разговаря с теб. Запознах ви, но той не пожела да установи контакт.
— От което заключих, че вече не съм част от плановете му, били те работни или бюджетни — Тони се усмихна. — Не се безпокой за мен, има достатъчно други началници на местни полицейски подразделения, които продължават да считат, че моите хонорари са основателен разход.
— Не се безпокоя за теб, а за себе си. И за екипа си.
Той разпери ръце в жест, който изразяваше същото като свиване на рамене.
— Трудно е да се противопоставиш на човек, който свежда всичко до това какво получава срещу парите си. А и действително аз не съм най-евтиният вариант, Карол. Напоследък вие обучавате собствени профайлъри. Шефовете ви са на мнение, че е по-добре да се следва американският модел — да се дава психологическа подготовка на ченгетата — вместо да се разчита на специалисти като мен, които пък нямат никаква представа от реалната полицейска работа.
Само човек, който го познаваше така добре като Карол, би могъл да долови тънката ирония в тона му.
— Е, да, така е, каквото плащаш, това и получаваш.
— Някои от тези хора са доста добри.
— От къде знаеш?
3
В разказа на Конан Дойл „Силвър Блейз“ ключов елемент от дедукцията, благодарение на която Шерлок Холмс залавя виновника е фактът, че кучето не е лаяло през нощта: вниманието на детектива е привлечено не от събитие, а от неговата липса. — Бел.прев.