Той се позасмя.
— Нали аз съм един от тези, които ги обучават.
Карол го изгледа стъписано.
— Никога не си ми го казвал.
— Предполагаше се, че не бива да се разгласява.
— А защо ми го казваш сега?
— Защото ако ще ти се наложи да работиш с някой от тях, би трябвало да знаеш, че те са имали възможността да се обучават при някои от най-добрите специалисти в областта на профилирането. Нямам предвид само себе си, а и други хора от моята професия, които дълбоко уважавам. При това съзнанието на тези интелигентни млади хора не е претоварено с избор на различни терапии — те се съсредоточават точно върху тези аспекти на психологията, които са им необходими, и освен това в никакъв случай не са глупави. Дай им шанс. Не отхвърляй човека, с когото ще работиш, просто защото на неговото място не съм аз.
Думите му имаха и друг контекст, който двамата осъзнаваха. За лош късмет моментът не беше никак подходящ Тони да припомня на Карол съществуването на онази връзка между тях, която присъстваше в основата на всички техни съвместни професионални начинания.
Тя засенчи очите си с ръка, сякаш се пазеше от слънчеви лъчи.
— Блейк се държа наистина злобно, Тони. Намекваше, че имам някакви нелицеприятни причини да ползвам услугите ти като консултант, спомена дори корупция. Знае, че живея в дома ти като наемател, и говореше така, сякаш между нас има и нещо друго, нещо долнопробно, което крием.
Тя извърна глава и отпи още малко от водата.
Трудно беше да се разбере защо човек, заемащ поста на Блейк, би решил да подкопава позициите на един от най-способните си служители, преди още да успее да се убеди на практика на какво е способна Карол. Но той бе успял да го стори, и не би могъл да подбере по-подходящ прицел за атаката си, дори да се бе съветвал със самия Тони. За всяка друга двойка с предистория като тяхната, предположението, че са любовници, би било напълно основателно. Но емоционалната връзка, която съществуваше между двамата от самото начало на професионалното им сътрудничество, така и никога не премина във физическа. От самото начало той беше разговарял откровено с нея за своята импотентност, проваляла систематично отношенията му с жените. Карол бе проявила достатъчно здрав разум да не си въобрази, че тя е жената, която може да промени състоянието му. Но въпреки негласното им споразумение да държат изкъсо чувствата си, беше имало мигове, когато съществуващото между тях привличане бе изглеждало достатъчно силно да преодолее неговия страх да не изпадне в унизително положение и нейната тревога, че не би била способна да скрие разочарованието си. Но всеки път пред тях се издигаха някакви препятствия. А като се има предвид на какви ужаси се натъкваха те в своя свят, тези препятствия обикновено не бяха лесни за преодоляване. Той никога нямаше да забрави единствения случай, когато тя си бе позволила да свали гарда заради него, и мракът, който нахлу в света им в резултат на това неблагоразумие.
Известно време изглеждаше така, сякаш тя никога няма да успее да се измъкне от погълналата я бездна. А това, че все пак успя, според Тони не се дължеше на неговите усилия, а на нейната привързаност към професията й. Тони се съмняваше, че Блейк разполага с някаква реална информация за общото им минало, но клюкарите явно го бяха снабдили с достатъчно материал, който да използва срещу Карол. Фактът, че такова нещо бе възможно, будеше у него ненавист.
— Тъпо копеле — каза Тони. — Би трябвало да изгражда у хората привързаност към себе си, а не да отблъсква такива като теб. — Той се усмихна леко. — Не че има кой знае колко хора като теб.
Тя се поразмърда на мястото си. Тони предположи, че вероятно в този момент съжалява, че не пуши, за да се прикрие зад някакво занимание.
— Може би е време да обмисля изнасянето си от тук. Искам да кажа, нали се бяхме разбрали, че това е само временно решение, докато реша дали наистина искам да се върна окончателно в Брадфийлд. — Тя повдигна леко едното си рамо. — Докато взема решение дали все още искам да бъда ченге.
— Доколкото виждам, си взела решение и по двата въпроса — каза той, опитвайки се да прикрие тъгата, която събуди у него предложението й. — Разбирам защо би искала да си намериш място, което да бъде твое. Да разполагаш с малко повече пространство. Но не си внушавай, че се налага да напуснеш заради мен. — Усмивката му излезе малко крива. — Почти свикнах с мисълта, че наоколо винаги има някой, от когото мога да взема мляко назаем.
Карол се усмихна измъчено.