С отвратена въздишка той отметна бретона, паднал ниско над очите му, и влезе в РигМароул. По това време на деня беше най-лесно да се свърже с КК. Вече няколко месеца си говореха онлайн. КК беше готин. Смяташе, че Даниъл е страхотен комик. И макар че и той беше на неговите години, познаваше разни типове от комедийните програми. Беше казал на Даниъл, че може да му помогне да се запознае с хора, които могат да го насочат към някое комедийно шоу. Даниъл беше достатъчно съобразителен да не настоява прекалено много, и ето че КК най-сетне узря. Скоро щяха да се срещнат, и тогава животът на Даниъл наистина щеше да се промени. Досега беше дрямал в сенките, но скоро щеше да бъде огрян от светлините на прожекторите.
За такова нещо си струваше да се примири с някои странности на КК. Като това, че напоследък все говореше за някакви тайни. Когато се бяха преместили в самостоятелен разговор, беше започнал да дърдори, че знаел всичко за тайните на Даниъл. Знаел кой бил той всъщност. „Аз съм единственият човек, който знае кой си ти всъщност“, така беше казал. И то неведнъж. Като че ли Даниъл не знаеше кой е. Като че ли КК познаваше всички страни на живота му. Това малко безпокоеше Даниъл. Какво като бе разказал на КК доста неща за себе си, за мечтите си, за фантазиите си, че ще стане мегазвезда? Това все още не означаваше, че този тип е наясно с всичките му тайни.
От друга страна, ако КК можеше да му помогне да стъпи на пътя към успеха, Даниъл беше готов да го остави да приказва каквото си ще. Като че ли това щеше да има значение, когато Даниъл започнеше да се явява по всички телевизии и в интернет.
Той не би могъл да предположи, че ще стане известен по съвсем различни причини.
Глава 8
Една седмица по-късно
Макар че ги препрочиташе за трети път, Алвин Амброуз бе изцяло погълнат от протоколите от разпитите на свидетели по случая „Дженифър Мейдмънт“. Съученици, учители, други деца, с които тя бе общувала в РигМароул. Полицейски служители от Дорсет до остров Скай, в Голуей и дори в един градец в Масачузетс бяха разговаряли с тийнейджърите, чиито реакции варираха от ужас до пълна паника, когато научаваха какво е сполетяло момичето, с което си пишеха. Амброуз вече беше пресял двукратно събраните сведения, нащрек за всяка фалшива нотка, която би могъл да долови, без да обръща внимание на шума на разговорите в общото помещение. До този момент нищо не беше привлякло вниманието му.
Полицаите, водили разпитите, бяха инструктирани да питат за загадъчния ZZ, но и това не бе довело до нищо. ZZ се появяваше само в „Риг“; реакциите на учители, роднини и приятели, които не ползваха тази социална мрежа, не подсказваха, че са чували нещо за него. Тези, които бяха срещали ZZ онлайн, не можаха да кажат нещо повече от това, което полицията беше вече установила от разговорите на Дженифър. ZZ бе успял да се промъкне в нейния кръг, но без да издаде каквото и да било, с помощта на което би могъл да бъде идентифициран. А това беше невероятно вбесяващо.
Нечия сянка падна върху бюрото му, той вдигна глава и видя Шами Пател, която имитираше почукване по несъществуваща врата.
— Чук, чук — каза Шами и се усмихна смутено.
След като си беше дала труда да го потърси, най-вероятно имаше да сподели нещо, което заслужаваше внимание. При това с тези щедри извивки на тялото и косата, която падаше на вълни до раменете й, тя беше и наслада за окото, а рядко можеше да се каже нещо подобно за хората, представляващи обичайното присъствие в общото помещение на криминалния отдел. Амброуз веднага я покани с любезен жест да седне на нестабилния сгъваем стол, поставен от едната страна на бюрото му.
— Заповядай — каза той. — Какво става със семейство Мейдмънт?
Когато стана ясно, че семейство Мейдмънт си оставаха един от малкото възможни източници на улики в разследването на убийството на дъщеря им, той се беше свързал с колегите на Шами от полицията на Уест Мидландс. Необходимо беше да се увери, че няма опасност тя да пропусне нещо важно. Но хората, с които се свърза, го успокоиха в това отношение. Казаха му, че Пател е вероятно най-подходящият човек за работа със семействата на жертвите. „Даже е прекалено добра, за да й възлагат да утешава опечалени, ако питаш мен — беше казал един от тях. — Питам се за какво й беше да ни напуска, за да работи с тикви като вас“.
Пател седна, кръстосвайки добре оформените си крака. В движенията й нямаше никакво кокетство — Амброуз отчете този факт почти със съжаление. По принцип той беше доволен от брака си, но един мъж обича да се уверява, че жените го оценяват като подходящ за флирт.