Сам въздъхна, изду бузи, но кимна.
— Както кажеш, шефе.
Карол бутна листовете настрани и огледа насядалите около масата.
— Има ли някакви други новини?
Стейси се прокашля. Ъгълчетата на устата й бяха едва забележимо повдигнати нагоре. Според Карол тази физиономия при нея беше еквивалент на широка и крайно самодоволна усмивка у всеки друг.
— Открих нещо — каза тя.
— Да чуем.
— Става дума за компютъра от някогашната къща на семейство Барнс, който Сам донесе — Стейси прибра кичур коса зад ухото си. — Положих доста усилия през изминалата седмица. Резултатите са много показателни. — Тя натисна няколко клавиша на лаптопа пред себе си. — Хората могат да бъдат удивително глупави.
Сам се приведе напред, линиите и ъглите на гладко избръснатото му лице се очертаха по-ясно.
— Какво си открила? Хайде, Стейси, покажи ни.
Стейси кликна върху лазерната показалка и екранът на стената зад нея оживя. На него се виждаха фрагменти от текст с липсващи думи и букви. Още едно кликване и празните пространства се изпълниха с ярко оцветен текст.
— Тази програма е в състояние да предположи това, което не съществува — каза Стейси. — Както виждате, това е списък на етапите от всичко предприето във връзка с убийството на Данута Барнс. От удушаването до увиването на тялото й с опаковъчно фолио, прикрепването на тежестите и спускането на тялото в дълбока вода.
Пола подсвирна.
— О, божичко! — възкликна тя. — Права си. Удивително глупава постъпка.
— Всичко това е прекрасно — каза Карол. — Но всеки свестен адвокат ще изтъкне, че това в най-добрия случай са косвени улики. Че може просто да си е фантазирал как го прави. Или дори да е нахвърлял план за криминален разказ.
— Уликите ще бъдат косвени само до момента, когато открием трупа на Данута Барнс и сравним причината за смъртта с това, което е записано тук — каза Сам, явно отказвайки да отхвърли възможностите, произтичащи от откритието му.
— Сам е прав — гласът на Стейси се извиси над всеобщата размяна на реплики, предизвикани от думите му. — Но аз разполагам с още един файл и тъкмо затова той е толкова интересен. — Тя отново кликна с показалката и на екрана се появи карта на Езерната област. Следващото кликване отвори на екрана карта на Уостуотър, на която бяха ясно маркирани дълбочините в отделни части на езерото.
— Мислиш, че тя е в Уостуотър — Карол стана и отиде по-близо до екрана.
— Мисля, че си струва да се провери — отвърна Стейси. — Съгласно съставения от него план, той е имал предвид място, което да е достатъчно отдалечено, но същевременно до него да може да се стига с кола. Уостуотър отговаря на изискванията. Поне като гледам картата, не ми се вярва наоколо да има много къщи.
— Няма и помен. Ходила съм там — намеси се Пола. — Навремето отидох с още няколко души за уикенда, беше преди няколко години. Струва ми се, че така и не видяхме жив човек, като изключим собственицата на пансиона, в който спахме. Много обичам тишина и спокойствие, но това вече беше прекалено.
— Той е имал каяк — каза Сам. — Спомням си го от старото досие. Можел е да сложи тялото в каяка и да навлезе навътре в езерото.
— Добра работа, Стейси — каза Карол. — Сам, свържи се с водолазните екипи на полицията в Къмбрия. Помоли ги да организират претърсване на езерото.
Стейси вдигна ръка.
— Може да е разумно да се попита в катедрата по география в университета дали имат достъп до ЕТМ+5.
— Какво е това? — попита Карол.
— Подобрен тематичен подбор на сателитни снимки. Всъщност глобален архив на сателитни снимки, поддържан от НАСА и независимата организация „Американски топографски институт“ — отвърна Стейси. — Може да се окаже полезно.
— Могат да локализират тяло от космоса, така ли? — попита Пола. — Мислех си, че най-доброто от сателита е възможността да гледам английска телевизия в чужбина. А ти ми казващ, че хората от катедрата по география в Брадфийлдския университет могат да гледат под вода, ползвайки сателит? Това вече е прекалено, Стейс, наистина.
Стейси извърна очи към тавана.
— Не, Пола. Не твърдя, че могат да видят точно тялото. Но могат да увеличат кадъра така, че да стеснят максимално диапазона на търсенето, като ни кажат къде със сигурност няма нищо.
— Това е фантастика — каза Пола.
— Това е технология. В една американска катедра по география са почти сигурни, че знаят къде се крие Осама бин Ладен. Стигнали са до това заключение, елиминирайки различни възможности с помощта на сателитни снимки.