Раздразнен от собствената си неспособност да заеме твърда позиция, той затвори страницата с описанието на къщата и придърпа една папка, която съдържаше болничната история на пациент. В това отношение поне беше способен да промени нещо, да се намеси в живота на хора, чието поведение бе започнало да се отклонява катастрофално от линията, която повечето хора приемаха за нормална. Историята на собствените му отношения с майка му му бе дала възможност да знае от собствен опит колко различен може да изглежда светът, когато погледът към него е драматично деформиран. Знаеше отлично какво е да се чувстваш различен, колко ужасяващ може да бъде контактът с един свят, чиито правила и норми се оказваха толкова различни от онези, благодарение на които си успял да оцелееш. И тъй като Тони бе съумял да се научи „да се представя за човешко същество“, вярваше, че може да помогне и на други да преодолеят последиците от душевните си травми. Голяма част от пациентите му бяха неизлечимо болни, но имаше и такива, които можеха да бъдат спасени, възстановени и възвърнати към нещо, наподобяващо нормален начин на живот.
Звънът на телефона го откъсна от заниманието му. Все още погълнат от мисълта за прочетеното, той вдигна слушалката.
— Ало?
Карол нерядко му беше казвала, че в такива случаи гласът му звучеше стъписано и неуверено, сякаш се беше стреснал от вида на звънящия къс пластмаса, който проговаря, когато го вдигнеш.
— Напомняш ми на едно стихотворение, което съм чела навремето — бе казала тя. — „Марсианец изпраща картичка вкъщи“7, така се казваше.
Човекът от другата страна явно се колебаеше. Вероятно щеше да бъде склонен да се съгласи с преценката на Карол, ако му се дадеше възможност.
— Доктор Хил ли е? Доктор Тони Хил?
— Да? С кого разговарям?
— Аз съм инспектор Патърсън от криминалната полиция на Уест Мърсия.
— Не се познаваме, нали?
Тони винаги държеше да изясни този въпрос. Беше добър физиономист, но лесно забравяше имена. Неведнъж му се беше случвало да си мисли, че разговаря с непознат, а впоследствие да установи, че е вечерял със събеседника си преди месец.
— Не, не се познаваме. Бяхте ми препоръчан като най-подходящия човек, с когото бих могъл да се свържа, ако ми трябва профайлър.
— Е, несъмнено съм един от хората, които се занимават с това — отвърна Тони и направи гримаса. — Имам известен опит в тази област.
— Ние тук имаме един случай, за който вероятно ще ни бъде необходима помощта ви.
— Уест Мърсия? Това е Устър, нали? — сега вече дори сам можеше да прецени, че по тона му си пролича как застана нащрек.
— Да, и областта около него. Но убийството е извършено в покрайнините на града. Може би вече сте чели за него? Затова ли питате?
Патърсън говореше бързо и припряно, но въпреки това Тони успя да долови акцент, характерен за Запада на централните графства, толкова добре познат от прочутия радио сериал „Семейство Арчър“.
— Не, просто не бях съвсем сигурен… Географията не е една от силните ми страни. Е, какво в този случай ви кара да мислите, че имате нужда от човек като мен?
Патърсън пое дълбоко дъх.
— Става дума за четиринайсетгодишно момиче, убито, с жестоки осакатявания в гениталната област. Работим по случая повече от седмица и все още не сме открили нищо, което да може да се определи като насочваща улика. Работим по всички подразбиращи се за такъв случай направления, но не можем да открием нищо. Положението е отчайващо, доктор Хил. Искам да приключа това разследване, но със стандартния подход не стигаме доникъде. Явно имаме нужда от нещо по-различно — Патърсън замълча, но и Тони мълчеше, съзнавайки, че има и още нещо. — Казаха ми, че вие можете да ни предложите такъв различен подход.
За втори път Патърсън споменаваше, че така му е било казано. Явно не се обръщаше към Тони по лично убеждение, а защото беше притиснат от обстоятелствата. Попаднеха ли на престъпление като това, което му беше описано току-що, Карол Джордан и известен брой други криминалисти, с които Тони беше работил, биха му се обадили почти незабавно. Това се дължеше на факта, че те вярваха във възможностите на професията му. Когато се случеше профайлърът да работи със скептично настроен криминалист, това удвояваше бремето му. От друга страна, в такъв случай нямаше никаква опасност профайлърът да успее да прокара нещо друго, освен абсолютно сигурни, подкрепени от доказателства изводи. Винаги имаше нещо добро в това да се върнеш в изходно положение.
7
„Марсианец изпраща картичка вкъщи“ — стихотворение от английския поет и критик Крейг Рейн, роден 1944 г. — Бел.прев.