После Тони си каза „Устър“, и реши, че долавя следи от намесата на Карол Джордан. „Мисли си, че не може да ме убеди да проявя интерес към Блайт, затова се опитва да ми уреди работа по някакво убийство в Устър, за да ми се наложи да отида там. Мисли, че ако съм там, няма да успея да устоя на желанието да отида и да видя“.
— Имате ли нещо против да ми кажете кой ви насочи към мен? — попита той, убеден, че знае отговора.
Патърсън се покашля.
— Малко е сложно.
— Аз не бързам.
— Наша служителка, отговорник за връзките със семействата на жертвите… приятелят й работи в полицията на Уест Мидландс. Едно момче от криминалната полиция в Брадфийлд, детектив Сам Еванс, работил с приятеля й по случая с бомбения атентат в Брадфийлд миналата година. Така или иначе, двамата продължили да поддържат връзка, срещали се понякога да хапнат по нещо. Та въпросният детектив Еванс непрекъснато ви славословел. Моят помощник се свърза с детектив Еванс и взе телефонния ви номер от него. — Патърсън се покашля леко. — Тъкмо помощникът ми ме убеди, че е време да се откажем от стандартното мислене.
— Не сте разговаряли с главен инспектор Джордан, така ли? — Тони просто не можеше да повярва.
— Не познавам главен инспектор Джордан. Той ли е шефът на детектив Еванс?
Предположението, което в друг случай би могло да подразни Тони, сега го убеди, че Патърсън говори истината. Тази история не беше скроена от Карол Джордан.
— Каква е причината за смъртта? — попита Тони.
— Задушаване. На главата й е бил нахлузен найлонов плик. Не се е съпротивлявала, била е упоена с гама-хидроксибутират8.
— Как можете да бъдете сигурни? Доколкото знам, гама-хидроксибутиратът е труден за откриване, защото по принцип се съдържа в човешкия организъм?
— Но не и в такива количества. Открихме я много скоро след като е била убита, поради това и присъствието на препарата беше по-лесно за установяване — каза унило Патърсън. — Все още чакаме за пълните резултати от токсикологията, но на този етап по всичко личи, че й е било дадено достатъчно голямо количество от веществото, за да бъде улеснен убиецът.
Тони беше започнал автоматично да си води записки, докато слушаше.
— Казахте „жестоки осакатявания в гениталната област“.
— Рязал я е с нож. Нож с дълго острие, така ми казаха. Направо е унищожил вътрешностите й. Какво ще кажете, докторе? Можете ли да ни помогнете?
Тони остави химикалката и побутна очилата си за четене нагоре, за да потрие носа си.
— Не знам. Можете ли да ми пратите по електронната поща снимките от местопрестъплението и обобщаващия доклад? Ще ги прегледам и ще се свържа с вас още утре рано сутринта. Тогава вече ще знам дали ще мога да ви бъда от полза.
— Благодаря. А ако се окаже, че ще можете, налага ли се да дойдете при нас?
„Явно вече се тревожи за бюджета“.
— Необходимо е да видя лично местопрестъплението — каза Тони. — А вероятно ще трябва да разговарям и с родителите. Ще ми отнеме най-много два дни. А може да се справя и с една нощувка. Максимум две — каза той, показвайки, че разбира проблема. Даде на Патърсън адреса на електронната си поща, записа неговия телефонен номер и обеща да му се обади сутринта.
Тони остави слушалката, облегна се в стола си и притвори очи. От полицията на Уест Мърсия го повикаха да отиде в Устър в същия ден, когато беше предприел необходимото за продажбата на къщата на Едмънд Артър Блайт в Устър. Познаваше достатъчно хора, които биха изградили цяла теория за предопределението въз основа на този факт. Но той не се впечатляваше от съвпадения. Имаше пациенти, които откриваха всевъзможни съдбовни знаци в съвпаденията; по време на кратката си кариера на университетски преподавател той винаги предупреждаваше студентите си да не се поддават на подобни фантазии. Какво им казваше тогава?
„На всички ни се е случвало. По време на ваканцията, в някое забравено от Бога село или на плаж, който не се споменава в нито един от популярните пътеводители, или в някое чудесно малко ресторантче, където предлагат морски дарове, препоръчано ни от местните жители. И тогава срещаш някой, който играе футбол с брат ти, или човек, с когото всяка сутрин се качваш заедно на автобуса, или някой, който разхожда кучето си в същия парк, където и ти разхождаш своето. Слисан си. Разказваш го на всички, когато се прибереш: «Няма да повярвате, ако ви кажа кого срещнах…». А сега се опитайте да помислите малко за милионите мигове от всеки отделен ден, когато НЕ СТЕ срещали някой познат. От математическа гледна точка съществува реален шанс да срещнете някой, когото познавате, където и да отидете. Светът се смалява по отношение на контактите. С всяка изминала година шансовете за такива срещи с някакъв привиден подтекст нарастват все повече. Но те нямат такъв подтекст — освен ако, разбира се, някой не ви следи, но в такъв случай просто не трябва да се занимавате с това, което ви казвам сега, а да се обадите в полицията.
8
Гама-хидроксибутират GHB (гамахидроксимаслена киселина). Излязъл от употреба оперативен анестетик, който в ниски дози води до отпускане, успокояване и лека еуфория, в умерени дози — до заспиване, а високите дози предизвикват гадене, схващане на мускулите, конвулсии, припадък, потискане на дишането, колабиране и кома. — Бел.прев.