— Да, аз съм — каза тя. — И напълно съзнавам, че покритието, което контролните камери осигуряват в Темпъл Фийлдс, все още е нищожно.
Райли вдигна палец и кимна в знак, че одобрява думите й.
— Би било лошо за бизнеса. Сега вече го наричат „гей център“ и се счита, че мястото е прочистено, с модерните барове и лъскавите ресторанти, но ние с вас знаем истината. Собствениците на секс шопове, проститутките и сводниците, дилърите на дрога не искат клиентите им да бъдат регистрирани от камерите. Така че още в мига, когато Даниъл потъва в Темпъл Фийлдс, ние сме прецакани.
— Не е ли възможно някой да го е видял да напуска района?
Райли се почеса по шкембето.
— Местата, откъдето би могъл да излезе, са прекалено много. Би трябвало да се включат прекалено много хора в издирването на някакъв изчезнал тийнейджър. Нали знаете как стоят нещата. А и да го направим, пак няма никаква гаранция за успех. Може и сега да е там, надрусан в нечий шибан апартамент — от онези, модерните жилища в сградите на някогашните складове. А може и да е бил изнесен в багажника на някоя кола и това е нещо, което ние няма как да разберем.
— Това не е добре — Пола се изправи, застана до Райли и също се загледа към града, който се простираше в краката им. Някъде там, пред тях, бе скрит ключът към изчезването на Даниъл Морисън. Но от тяхна гледна точка този ключ със същия успех би могъл да бъде и в Исландия. — Никак не е добре.
— И какво смятате да предприемете сега? Да разговаряте с родителите?
Тя поклати глава.
— Аз не вземам решенията. Но ще посъветвам шефката да не се намесва, докато не настъпи някаква промяна. По всичко личи, че вие вече сте направили всичко, което би могло да се направи.
Райли явно не беше очаквал подобно нещо.
— Така е — той не съумя да прикрие учудването си. — Ако до утре сутринта няма никакво развитие, най-вероятно ще свикаме пресконференция с родителите. Ще ви предупредя навреме.
Пола изгаси цигарата си.
— Благодаря, сержант Райли — тя чувстваше, че той я следи с очи, докато прекосяваше покрива към противопожарната стълба. Доколкото можеше да прецени, беше спечелила нов приятел. Денят не беше изгубен.
Тони се озърна в претъпкания индийски ресторант. Двамата с Карол идваха в това заведение в покрайнините на Темпъл Фийлдс още откакто работеха по първия си общ случай и въпреки промените в обстановката и смените на готвачите, ресторантът бе все така оживен и си оставаше един от най-добрите в града. Навремето той се безпокоеше, че масите са разположени толкова близо една до друга, че на хората можеше да им се отще да ядат, ако дочуеха разговорите, които обикновено двамата с Карол водеха, но тук беше толкова шумно, че беше изключено да се следят разговорите на съседните маси. И така, ресторантът се утвърди като обичайното им място за срещи. Тони предполагаше, че и двамата го харесват, защото е неутрално, ничия земя, където нито един от двамата нямаше териториално предимство в сложните сблъсъци, съпътстващи отношенията им.
Той отново погледна часовника си и този път, когато вдигна очи, видя Карол, която си проправяше път през пълния с хора салон към него. Бузите й се бяха зачервили от вечерния хлад, затова и очите й изглеждаха по-яркосини. Гъстата й руса коса имаше нужда от подстригване, падаше, разчорлена и непокорна, около лицето й. Ако някой го попиташе, Тони би си признал, че предпочита сегашния й вид пред елегантната завършеност на току-що направена прическа. Но нямаше изгледи някой да му зададе такъв въпрос, най-малко пък Карол.
Тя се отпусна на стола си с тежка въздишка, смъкна палтото от раменете си и се пресегна към запотената бутилка бира пред себе си. Чукна я в бутилката на Тони и отпи голяма глътка.
— Така вече е по-добре — каза тя. — Ожаднях от бързане да дойда навреме.
— Добре ли мина денят? — Тони вече знаеше отговора; бяха тук, защото в съобщението, което му беше изпратила, тя го канеше да празнуват.
— Така ми се струва — отвърна Карол. Сервитьорът се плъзна към тях и се закова край масата, а те изредиха незабавно поръчките си, без изобщо да прибягват до менюто. — Мисля, че се добрахме до улики, които ще ни помогнат да разрешим един случай отпреди четиринайсет години. — Тя описа набързо новите улики, които потвърждаваха вината на Найджъл Барнс. — Хубавото е, че Стейси успя да сведе до минимум местата, където е възможно да е било хвърлено тялото, затова и от полицията на Къмбрия се съгласиха да изпратят екип водолази да го търсят. Изпратих Сам да поддържа връзката между тях и нас.