Когато отново останаха насаме, тя поде:
— И ще продължаваш ли да се преструваш, че нищо не те свързва с този град, когато се озовеш там?
— Това не би било преструвка. Наистина нищо не ме свързва с Устър.
Карол се изсмя сухо, докато трупаше пиле „карани“ върху парче хляб „нан“.
— Да, разбира се, като изключим това, че притежаваш къща в Устър и жилищна лодка, която също се намира там.
— Това не е връзка, а случайност.
Тя го загледа продължително, в очите й се четяха нежност и съчувствие.
— Няма да устоиш, Тони. Ако се опиташ, това винаги ще те гризе отвътре.
— Доста мелодраматична реплика за човек като теб — отвърна той, опитвайки се да отклони загрижеността й. — Къде е прагматичната личност на главен инспектор от криминалната полиция?
— Опитва се да те накара поне веднъж да погледнеш открито към собствените си нужди. През целия си живот си се опитвал да поправиш стореното зло. Правиш го за пациентите си, правиш го, когато съставяш за нас психологически профили на престъпници. Правиш го за хора, на които държиш, за хора като Пола например — и за мен самата. Единственото, което искам от теб, е този път да проявиш егоизъм и да направиш същото за себе си — тя се пресегна през масата и постави ръка върху неговата. — Познаваме се отдавна, много отдавна, Тони. Всеки от нас знае доста за начина, по който е била наранена психиката на другия. Винаги, когато си откривал възможности да ми помогнеш, си се възползвал от тях. Защо не искаш да ми позволиш да направя същото за теб?
В гърлото му заседна гореща буца, като че ли беше лапнал някоя от лютите чушки, без да я сдъвче. Той поклати глава, побутна чинията си настрани и каза с усилие:
— Единственото, което искам, е да върша работата си.
— Знам — Карол говореше меко, гласът й едва се чуваше поради шума в ресторанта. — Но съм убедена, че ще си вършиш и работата по-добре, ако осъзнаеш, че имаш нужда да се примириш с миналото си.
— Може би — Тони отпи малко бира и се покашля. — Може и да си права — той успя да се усмихне едва забележимо. — Няма да се откажеш, нали?
Тя поклати глава.
— Как бих могла? Не ми е приятно да гледам как страдаш, защото отказваш да приемеш някои неща.
Тони се засмя.
— Извинявай, но като че ли все пак тук аз съм психологът.
Карол върна чинията му на мястото й.
— А пък аз уча бързо. Сега си изяж вечерята и ми позволи да ти разкажа какво съм успяла да открия.
— Печелиш — каза той покорно и посегна към вилицата си.
— Не твърдя, че това, което знам, може да състави цялостна картина — поде Карол. — Но все пак е някакво начало. Първата добра новина е, че той няма досие в полицията. Не е регистрирано дори да е нарушавал правилника за движение — с изключение на един-два случая през 2002 година, когато е карал с превишена скорост. Вероятно се дължи на факта, че точно тогава на най-близкия главен път до къщата му са били инсталирани контролни камери на пътна полиция.
— После се е научил да внимава — Тони започна да се храни бавно, хапка по хапка.
— Втората добра новина — искам да кажа, това вероятно е било добре за него, не и за хората около него — е, че смъртта му е настъпила много бързо. Не е бил измъчван от хронични и тежки заболявания, не е имало дълъг и мъчителен период на старческо оглупяване. Починал е от масивен инфаркт. Бил на някакво събиране на собственици на лодки като неговата и паднал на кея, докато отивал към лодката си. Когато линейката пристигнала, вече си бил отишъл.
Тони започна да си представя как се е случило. Внезапната, сковаваща, остра болка. Усещането, че губиш контрол над тялото си. Мъчителното съзнание, че това е краят. Връхлитащият мрак. Ужасяващата самота, отсъствието на хората, които е обичал. Нямал е възможност да се сбогува. Нямал е възможност да поиска прошка.
— Имал ли е представа, че съществува възможност да получи инфаркт?
— Вероятно не. Поставена му е била диагноза „исхемична болест на сърцето“, но това очевидно не се отразило на начина му на живот. Играел голф, обикалял каналите с лодката си, и продължавал да ходи на работа. Изпушвал по една пура вечер, всеки ден изпивал почти цяла бутилка червено вино, няколко пъти седмично посещавал с удоволствие скъпи ресторанти. Общо взето, човек не се държи така, ако си е поставил за цел да живее дълго и да не боледува.