Напук на твърдото си решение, Тони неволно изпита задоволство от наученото.
— Независимо от недостатъците си, майка ми също има подобна способност. Но е приятно да се узнае, че не съм наследил склонността си към творчески подходи само от нея.
Изражението на Карол стана сурово, когато той спомена майка си. В това нямаше нищо чудно. Антагонизмът между двете жени пламна още от първата им среща. Тони лежеше в болница, възстановявайки се от жестокото нападение на един от пациентите в „Брадфийлд Мур“ и съвсем не беше способен да изпълнява ролята на буфер между двете. А пък когато намесата на Карол попречи на Ванеса да му отнеме с измама наследството, завещано му от Артър Блайт, взаимната им омраза окончателно се затвърди.
— Е, съществува една голяма разлика между Артър и Ванеса — продължи Карол. — Ако се съди по разказите на всички, Артър е бил добър човек. Освен че е бил талантлив, по всичко личи, че е бил и добър работодател — във фирмата му е бил възприет принципът на дялово участие на служителите в печалбите. Бил много общителен, приятен събеседник, а освен това и щедър. Във фирмата му имало около двайсет и петима служители и той знаел всичко за техните семейства. Помнел имената на децата им — такива неща. Преди две години, когато продал фирмата, завел всичките си служители заедно със съпрузи и партньори на хотел в провинцията за един уикенд, с всички екстри, без да пести парите.
Карол замълча, очаквайки неговата реакция.
Тони събра сили, за да оправдае очакванията й с отговора си:
— Нищо чудно, че хората са го харесвали.
— Единственото, което никой не е можел да разбере, било защо така и не се оженил. През всички тези години, докато жената, с която говорих, е работела във фирмата му, той не се явил нито веднъж на някой празник, съпровождан от жена. Един-двама от подчинените му предполагали, че е хомосексуален, но тя не мислеше, че в това има нещо вярно. Твърдеше, че имал интерес към хубави жени. Мислеше, че може да е овдовял или да се е развел, когато е бил много млад. Затова и проверих в Семейния архив. Не се е женил никога.
Тони се засмя.
— По всичко личи, че в отношенията си с жените е бил също толкова неумел като мен.
„И най-вероятно по същата причина. Ванеса е съсипала не само мен, но и него“.
Карол, която сякаш прочете мислите му, отбеляза.
— Е, може да се каже, че в двата случая има влияние на един и същ фактор.
Тони взе бирата си.
— Ванеса е чиста отрова. Но все пак не мога да обвинявам нея за всичко.
По изражението на Карол си личеше, че не е съгласна с думите му.
— Е, със сигурност може да се каже, че щом Артър е успял да се изтръгне от орбитата й, наистина е постигнал много в живота. Знам, не можеш да се примириш с факта, че приживе се е държал така, сякаш не е знаел за съществуванието ти, но ако съдя по това, което научих за него… Не знам, имам чувството, че трябва да съществува много основателна причина за това, че се е държал настрана. И ако има човек, който е наясно каква е тази причина, това е Ванеса.
— В такъв случай не бих възразил причината да си остане неизяснена. Нямам никакво намерение да разговарям с нея в обозримото бъдеще — Тони бутна чинията си настрани и направи знак на сервитьора. Надяваше се Карол да долови желанието му да сменят темата. — Искаш ли още една бира?
— Защо не? А ти кога заминаваш за Устър?
— Вероятно утре или най-късно вдругиден. Утре сутринта ще говоря с инспектор Патърсън, но преди това трябва да прегледам всичко, което ми е пратил. Вероятно ще отсъствам не повече от два дни. Напоследък ничий бюджет не допуска такъв лукс, какъвто са моите услуги.
— Става дума за четиринайсетгодишно момиче, нали? Видях съобщението по новините. Как върви работата там?
Той поръча бирите и се усмихна горчиво.
— Ти как мислиш? Викат ме да им помогна, това би трябвало да ти е достатъчно.
— Ще рече, не разполагат с абсолютно никакви следи, така ли?
— Горе-долу да.
— Не ти завиждам.
— И аз не си завиждам. Когато убийството е само едно, винаги е трудно да се правят изводи. Нали знаеш, колкото повече трупове, толкова по-добре се ориентирам.