Помисли си, че това е най-лошото в работата на профайлърите. Понятието „да се възползваш от чуждото нещастие“ придобиваше в техния случай ново измерение. Едно от нещата, които приемаше най-трудно, беше фактът, че хора с неговата професия разчитаха на серийни убийци, за да подобрят имиджа си.
Това никак не му помагаше да спи спокойно.
Глава 11
Пола пристъпваше внимателно по продълговатите пластмасови плочи, които маркираха строго определената пътека от периферията на местопрестъплението към неговия център. Мястото беше ужасно мрачно и потискащо. Тя се запита какво ли бе накарало някой напорист строителен предприемач да избере този гол скат, за да построи жилищен комплекс. Дори най-страстният любител на природата би се затруднил да намери тук нещо привлекателно. В далечината се виждаха няколко израсли едно до друго дървета, а зад тях се забелязваше силуетът на ниска каменна къща. Пола предположи, че става дума за ферма, съдейки по овцете, които пасяха по склоновете около строителния обект, превърнал се в център на такава бурна активност.
— Поне не вали — Франи Райли я посрещна с тези думи, когато тя стигна до групичката хора в края на пътеката. Незапалената цигара в ъгълчето на устата му заподскача нагоре-надолу, когато той заговори.
— Добро утро, сержант Райли — каза Пола. Един-двама от останалите криминалисти я погледнаха с любопитство, но облечените в бели защитни костюми специалисти от лабораторията по съдебна медицина дори не вдигнаха поглед. Интересуваха се повече от мъртвите, отколкото от живите.
— Благодаря, че ме уведомихте.
Пола съвсем не беше изпаднала във възторг, когато сутринта настоятелното писукане на мобилния й телефон прекъсна дълбокия й сън — днес беше почивният й ден. Но новините, които й съобщи Франи Райли, несъмнено оправдаха събуждането.
— Струва ми се, че го открихме — бе казал той. Мрачният му тон й подсказа, че в това откриване няма нищо добро. — Ще изпратя съобщение с указания как да стигнете до мястото.
Тя се беше обадила на Карол, беше взела душ за четири минути и след още двайсет минути вече съобщаваше името си на полицая, който контролираше достъпа на местопрестъплението. Той очевидно я очакваше — нещо, което затвърди убеждението й, че Франи Райли си върши съвестно работата. И сега стояха един до друг на няколко фута от циментираната канавка, в която лежеше тялото — най-вероятно на Даниъл Морисън.
— Кой го откри? — попита тя.
— Получихме анонимно телефонно обаждане. Човекът явно си беше изкарал акъла — Франи посочи с палец към пътя с макадамова настилка. — Има пресни следи от гуми, явно някой е спирал тук. Доколкото разбирам, тялото е било изхвърлено на това място, много преди да бъдат оставени следите. И куп следи от обувки. Момчетата, които разбират от тези работи, твърдят, че всички следи са оставени по-късно от вчера следобед, когато валя. По всичко личи, че някакви пикльовци са дошли тук да видят дали няма нещо за крадене, но ги е очаквало нещо много по-различно.
— Можем ли да бъдем сигурни, че тялото е на Даниъл Морисън?
— Съществува реална възможност да е той — Франи поразмърда масивните си рамене под анорака. — Хайде да излезем извън кордона, да изпушим по цигара и да ви разкажа подробностите.
И без да изчака отговора й, той тръгна забързано по пластмасовите плочи, сякаш имаше да изпълнява задача. Когато го последва, Пола забеляза неодобрителните погледи на някои от униформените полицаи. Напоследък обществената нетърпимост към пушенето почти се беше изравнила с отношението към педофилията. Пола непрекъснато се канеше да се откаже от цигарите, но кой знае как винаги ставаше така, че отлагаше този момент. Беше спряла да пуши навремето, но след като опасностите на професията станаха причина да загуби колега и приятел и самата тя да се озове на косъм от смъртта, прегърна никотина като любовник, завърнал се от рисковано пътешествие. В напрегнати мигове той беше по-приемлив наркотик от много други, чиято жертва бяха ставали нейни приятели и колеги пред очите й. Поне не се отразяваше на способността за трезва преценка, нито пък те излагаше на риска да те изненадат в компрометиращ контакт с някакви гадни дилъри.
— Е, какво има там, в канавката? — попита Пола.
— Младо момче, отговаря на описанието на Даниъл. Облечено е в тениска с емблема на неговото училище.
— Не разполагате ли със снимки?