— Защо мислите, че не е местен човек? — по всичко личеше, че Амброуз искрено се интересува от отговора.
— Предполагам, че тук наоколо има доста по-подходящи места за изхвърляне на тяло, които биха били известни на местен жител — по-отдалечени, не толкова оживени. Това място предполага относително високо ниво на риск. Струва ми се, че дори да го е открил по-рано, мястото по същността си е подходящо за човек, който не е знаел за съществуването на нещо по-добро, а не е искал да рискува да шофира на по-голямо разстояние с труп в багажника.
— Звучи логично.
— Старая се — отвърна сухо Тони.
Амброуз се ухили и привидното му безразличие незабавно се изпари.
— Нали затова сме ви повикали.
— Първата ви грешка… — Тони му обърна гръб и отново започна да кръстосва отбивката. От друга страна, този убиец очевидно беше способен да изгражда много внимателно плановете си. Седмици наред беше подготвял Дженифър, беше я настройвал да се подаде незабавно на примамката. Беше успял да я залови, очевидно избягвайки свидетели и без да буди подозрение. Според Амброуз не бе оставил и никакви следи, които биха имали някаква стойност за разследването. А после беше изхвърлил тялото край шосето, като че ли за него е било без всякакво значение кога ще бъде открито. — Може би убиецът не е много силен — подвикна той на Амброуз. — Може би не е можел да я пренесе много надалече. — Връщайки се към колата, той продължи: — Винаги сме склонни да приписваме почти свръхчовешки качества на този тип престъпници. Защото дълбоко в себе си ги имаме за чудовища. Но най-често физическите им данни са съвсем посредствени. Вие например не бихте имали проблем да отнесете едно четиринайсетгодишно момиче някъде в близките гори, където тялото можеше да не бъде открито в продължение на седмици и дори месеци. Но аз? За мен би било много трудно да я извадя от колата и да я отнеса някъде по-встрани от шосето. Не изключвам такава причина за това привидно противоречие.
Това беше и най-значителното заключение, до което той достигна в резултат на огледа на местопрестъплението. Надяваше се да научи нещо повече от семейство Мейдмънт, но те можеха да се видят с него едва по-късно следобед. Бащата на убитото момиче явно беше решил, че има нужда да се върне отново на работа, затова и нямаше да си бъде у дома преди четири. Ако Тони беше склонен да вярва в значения и поличби, вероятно би окачествил така и този факт. Той беше готов да се откаже от срещата си с брокера, ако тя можеше да попречи на посещението при родителите на Дженифър. Вместо това предложеният от тях час съвпадна идеално с неговите планове.
Амброуз го беше оставил пред хотела. Вероятно си мислеше, че Тони прехвърля протоколите от разпитите на свидетели, и не би могъл да си представи, че вместо това той седи на пейка в една градина и чака брокер от агенция за недвижими имоти да го разведе из една къща, която и без това беше негова собственост. Това не би могло да бъде определено като нормално поведение по каквито и да било стандарти. Не говореше за този тип психическо отклонение, което би го тласнало да убива тийнейджъри, но в никакъв случай не беше и нормално.
„Добре, че Амброуз не е наясно с действителното положение“, каза си Тони.
Глава 13
В моменти на най-черна потиснатост Карол си представяше възможно най-лошата съдба, на която би могъл да я осъди Джеймс Блейк. Повишение — но не такова повишение, което би й дало възможността да води хората си в сражение. Той би имал предвид за нея нещо, което би я приковало зад някое бюро, би я осъдило да се безпокои за политиката на институцията, докато истински важната работа щеше да се върши другаде.
Като в някой от тези редки, за щастие, случаи, когато всички нейни подчинени бяха ангажирани с някакви преки задачи, и сега например вършеха всичко, което трябваше да се направи във връзка с издирването на убиеца на Даниъл Морисън, а тя седеше в кабинета си и се чудеше с какво да запълни времето до часа, в който трябваше да присъства на аутопсията на момчето. Обикновено в такива случаи се опитваше да ангажира съзнанието си с административна работа и обработка на документи. Но днес имаше предвид нещо по-важно.
Докато ръководеше хората си в работата им по студени досиета, Карол Джордан прибави нови умения към своя арсенал на криминалист. Винаги бе имала способността да се рови дълбоко в предисторията на жертвите и заподозрените, но сега вече се беше научила да насочва археологическите си способности към едно време, когато още не е имало такива неща като въведени в компютър архиви и разпечатки на разговорите по мобилните телефони, които улесняваха търсенето. Като например годините, през които Едмънд Артър Блайт беше живял, а вероятно и работил в Халифакс. Най-плодотворни източници бяха библиотеките — там често срещаше истински експерти, които бяха в състояние да й осигурят забележително подробна информация. Съществуваха и някои не толкова добре известни електронни източници на информация. А Карол имаше пряк достъп до най-доброто в това отношение.