— Да не обвиняваме себе си? — зад него се разнесе женски глас, произнасящ думите малко неясно, като под влияние на алкохол или медикаменти. — Какво, по дяволите, знаете вие за това? И вие ли сте изгубили детето си?
Мейдмънт отпусна глава в ръцете си. Жена му пристъпи в средата на дневната, подчертано внимателно като човек, който се владее достатъчно, за да прецени, че не успява да се владее напълно. Тя погледна към Тони.
— Явно вие сте психологът. Доколкото ми е известно, работата ви е да анализирате психиката на копелето, което уби дъщеря ни, не нашата.
— Аз съм Тони Хил, госпожо Мейдмънт. Дойдох тук, за да науча нещо повече за Дженифър.
— Малко сте закъснели — тя се отпусна на най-близкия стол. Лицето й, старателно гримирано, приличаше на маска, но косата й беше сплъстена и неподдържана. — Малко сте закъснели, ако желанието ви е да опознаете хубавото ми момиче — тя продължаваше да произнася внимателно думите, но гласът й затрепери леко.
— Искрено съжалявам за това — каза Тони. — Но може би вие ще можете да ми помогнете. Как бихте я описали?
Очите на Таня Мейдмънт овлажняха.
— Красива. Умна. Добра. Всеки би казал това за мъртвото си дете, нали? Но когато става дума за Дженифър, това отговаря на истината. Тя не създаваше никакви проблеми. Не съм толкова глупава, за да казвам неща от рода на „Бяхме като сестри“ или „Аз бях най-добрата й приятелка“, защото не беше така. Аз си оставах родител — майка й. Но в повечето случаи се разбирахме. В повечето случаи тя споделяше с нас какво прави и с кого го прави. Ако ми бяхте задали този въпрос преди девет дни, сигурно щях да кажа, че споделя винаги. Но очевидно щях да сгреша. Така че не е изключено да греша и за всичко останало. Кой би могъл да каже сега?
Пол Мейдмънт вдигна глава. По бузите му блестяха сълзи.
— Тя наистина беше такава, дори още по-добра. Ние мечтаехме за дете като Дженифър. Умно, талантливо, жизнерадостно. И детето ни беше точно такова. Дъщеря — мечта. А сега мечтата я няма, и е много по-страшно, отколкото ако никога не се беше сбъднала.
Възцари се продължително мълчание. Тони съзнаваше, че всичко, което би могъл да каже, би прозвучало банално. Амброуз беше този, който промени атмосферата.
— Не можем да направим нищо, за да ви върнем Дженифър, но сме твърдо решени да открием човека, който я е убил. Затова и доктор Хил е тук.
Благодарен за подкрепата, Тони каза:
— Знам, че вече сте разговаряли с хора от полицията, но исках да поговоря с вас за това, което Дженифър е разказвала за РигМароул. С какво чувство говореше за социалната мрежа, споделяше ли за какво я ползва.
— Непрекъснато говореше за това — каза майката на Дженифър. — Нали знаете какви са тийнейджърите. Дежурната реплика е „Мамо, всички имат…“ еди-какво си. А като поразпиташ наоколо, установяваш, че никой още няма въпросното нещо, но пък всички отчаяно искат да се сдобият с него. Така беше и с Дженифър, копнееше да има свой профил в РигМароул. С Клеър беше същото. Поговорих и с нейната майка, после и двете разговаряхме с момичетата. Казахме им, че могат да имат профили, при условие, че се съгласят да включат всички възможни филтри на достъп.
— И те се съгласиха — допълни Мейдмънт с горчивина. — Но цялата работа продължи от ден до пладне. Или по-скоро достатъчно дълго, за да се убедим, че проявяват чувство за отговорност в това отношение.
— Но те са считали, че постъпват разумно — поне от своя гледна точка, Пол — каза Таня. — Просто не са осъзнавали рисковете, на които са се излагали. На тази възраст всички смятат, че са неуязвими. — Гласът й секна и тя се задави, сякаш късче храна беше заседнало в гърлото й.
— Казвала ли ви е някога, че в „Риг“ се е случило нещо, което я е притеснило?
И двамата завъртяха отрицателно глави.
— Тя обичаше „Риг“ — каза Мейдмънт. — Казваше, че пред нея и Клеър се отварял цял нов свят. Разбира се, всички разбирахме думите й в положителен смисъл.
— Случвало ли се е и преди да се среща с някой, с когото се е запознала в мрежата?
Мейдмънт поклати глава, но Таня кимна.
— Никога не си ми го казвала — каза той. В тона му се долавяше неизбежното обвинение.
— Защото беше нещо съвсем безобидно — възрази Таня. — Двете с Клеър се срещнаха с две момичета от Солихъл. Отидоха за един следобед в Бирмингам, обикаляли „Селфриджес“11. Преди това разговарях с майката на едно от момичетата. Забавлявали се добре, казаха, че смятат пак да го направят.