— Кога се случи това? — попита Тони.
— Преди около три месеца.
— И са били само те четирите? Сигурна ли сте?
— Разбира се. Дори отново питах Клеър за това. След като вашите хора започнаха да се занимават с контактите на Дженифър по РигМароул. Тя се закле, че с тях не е имало никой друг.
Но някой можеше да е „подслушвал“ уговорките им. Не беше изключено и пети чифт очи да са чели всички реплики, които момичетата са разменяли. Тони не намери достатъчно суровост у себе си, за да облече в думи тези свои мисли.
— По всичко личи, че Дженифър е била много разумно момиче.
— Такава беше — каза нежно Таня, а пръстите й галеха страничната облегалка на стола, сякаш това беше косата на дъщеря й. — Но от друга страна беше прекалено жизнена, за да е някакво досадно добродетелно дете. И все пак съзнаваше, че светът може да бъде и много опасно място. — Лицето й се сгърчи. — Тя беше толкова безценна за нас. Стараех се да й обясня, че понякога е необходимо да бъде предпазлива.
— Мога да разбера това — каза Тони. — Но какво тогава би я подтикнало да се срещне тайно с някого? Какво би я накарало да пренебрегне това, което й е подсказвал здравият разум и да отиде на среща с непознат? Какво би я изкушило да излъже най-добрата си приятелка? Искам да кажа, всички ние сме лъгали родителите си от време на време, така върви светът. Но момичетата на тази възраст не лъжат най-добрите си приятелки, освен ако нямат много основателна причина за това. И аз се опитвам да си представя каква би могла да бъде тя. Имаше ли нещо — каквото и да е то — което Дженифър би могла да иска така отчаяно, че да е готова да обърне гръб и на предпазливостта, и на разумното поведение?
Съпрузите Мейдмънт се спогледаха озадачено.
— Не мога да се сетя за нищо подобно — каза Таня.
— Ами ако е нещо свързано с момчета? Възможно ли е да е била силно влюбена в някого? Някой, който би могъл да я убеди да запази самоличността му в тайна?
— Щеше да каже на Клеър — каза Таня. — Знам, че разговаряха за момчетата, които харесваха. За нея споделянето с Клеър не би било равносилно на нарушаване на обещание.
Тони си каза, че тя вероятно е права. Това, което бе описала, беше съвсем стандартно поведение на дете от женски пол в пубертетна възраст. Той се изправи. Не можеше да научи нищо повече тук. От полицията бяха претърсили основно стаята на Дженифър. Сега вече първоначалната атмосфера бе нарушена и стаята не би могла да му подскаже нищо полезно.
— Ако се сетите за още нещо, моля ви да ми се обадите — каза той и подаде на Пол Мейдмънт визитна картичка с номера на мобилния си телефон. — Обадете се дори ако просто ви се иска да говорите за Дженифър. Ще бъда готов да ви изслушам.
Таня и Пол Мейдмънт изглеждаха учудени от рязкото прекратяване на разговора. Тони си каза, че вероятно са очаквали съчувствени речи. Но каква полза би имало от тях? Той не би могъл да им помогне да се почувстват по-добре, дори да имаха такова желание. Въпреки това точно сега Таня Мейдмънт явно нямаше намерение да приема безропотно всичко, което се случваше около нея.
— И това е всичко, така ли? — попита тя. — Отделихте ни пет минути от безценното си време и сега си тръгвате? Как, по дяволите, си въобразявате, че за пет минути бихте могли да узнаете каквото и да било за дъщеря ми?
Тони се стъписа. Когато мъката накараше близките на жертвите да реагират агресивно, те обикновено насочваха нападките си към полицията, не към него. Той беше свикнал да съчувства на Карол, не сам да понася ударите.
— Занимавам се с тази работа от дълго време — каза той, полагайки усилия думите му да не звучат така, сякаш се оправдава. — Ще разговарям с приятелката й Клеър, ще прочета съобщенията в електронната й поща. Вие сте само един от източниците, които ще ползвам, за да си съставя представа за Дженифър.
Таня сякаш не вярваше на ушите си. Издаде някакъв звук, който в друг случай би могъл да се определи като презрително изфучаване.
— Значи и дотам стигнахме, така ли? Аз съм просто само един от източниците на сведения за живота на дъщеря ми.
— Съжалявам — каза сухо Тони. Нямаше никакъв смисъл да стои повече тук, това само би изострило допълнително мъката на семейство Мейдмънт. Ако искаше да направи нещо за тях, трябваше да отиде другаде. Затова просто им кимна и излезе от стаята, без да чака Амброуз, който забърза подир него.