Почукване на вратата прекъсна разговора им и в стаята влезе още едно четиринайсетгодишно момче, без да чака да бъде поканено. Стройно и мургаво, то беше подчертано по-ниско от останалите момчета, с които бяха разговаряли тази сутрин — поне с няколко инча. Чистата му кожа имаше цвета на печени бадеми, черна, гъста и лъскава коса, орлов нос, чиято извивка напомняше на викингски кораб и малка уста, подобна на розова пъпка. Беше несъмнено необичайно съчетание на черти, привличащо вниманието.
— Аз съм Азиф Хан — каза момчето и се отпусна на един стол с ръце в джобовете, изпъна крака и ги кръстоса в глезените. — А вие сте ченгетата.
„Ето, пак се започва“. Кевин представи Пола и себе си, и веднага пристъпи към разпита.
— Знаеш защо си тук. Бяхте ли приятели с Даниъл?
Той не очакваше кой знае какво от този разговор — момчетата, за които се знаеше, че са били близки с Даниъл, бяха сред първите няколко, повикани за разговор. След тях се бяха изредили още осем или девет момчета, които твърдяха, че са го познавали само бегло.
— Е, не бяхме чак братчета — заяви Азиф.
Пола се приведе напред, така че лицето й се озова съвсем близо до лицето на момчето.
— Виж какво, Азиф, хайде да се разберем. Зарежи тези пози. Ти учиш не в кое да е училище, а в „Уилям Мейкпийс“. Баща ти е лекар, не е продавач на пазара. Не ми пробутвай тази фалшива поза на момче от улицата. Ще разговаряш с нас прилично и с уважение, или разговорът ще се проведе в участъка, на наш терен, при определени от нас условия.
Очите на Азиф се разшириха уплашено.
— Нямате право да разговаряте така с мен. Аз съм малолетен. По време на разговора трябва да присъства възрастен. Ние изобщо разговаряме с вас само защото учителите казаха, че така ще е най-добре.
Пола сви рамене.
— Нямам нищо против. Ще повикаме и баща ти в участъка, да видим колко ще се зарадва на устатия си син.
Азиф издържа на погледа на Пола още няколко секунди, после отпусна леко едното си рамо и се извърна малко встрани.
— Добре де, добре — измънка той. — Даниъл беше мой приятел.
— Доколкото разбирам, никой тук не мисли така — намеси се Кевин, а Пола отново се облегна назад в стола си.
— Не общувах с тези чекиджии, които обикновено се въртяха около Даниъл, ако имате това предвид. Ние с Даниъл имахме други общи интереси.
— Какви? — попита Кевин и започна озадачено да прехвърля на ум възможностите.
Азиф прибра краката си под стола.
— Комедията — каза той, видимо смутен.
— Каква комедия?
Азиф се повъртя на стола си.
— Ами и двамата искахме да станем големи комедийни актьори, разбирате ли?
Едно от другите момчета беше споменало, че Даниъл се е интересувал от комедии, но не беше говорило нищо за подобни амбиции.
— Това е доста откачено — каза Пола. — Хващам се на бас, че не е включено в учебната ви програма.
По лицето на Азиф трепна далечно подобие на усмивка.
— Не и докато ние не започнем да играем в някой сериал по Би Би Си 3, тогава и комедията ще стане приемлива — отвърна той. — И ще включат такива часове в програмата за театрално изкуство.
— Значи вие двамата с Даниъл сте имали тази обща амбиция. Как разбрахте това един за друг? — попита Кевин.
— Братовчед ми е управител на един клуб в центъра. Един път месечно имат комедийна вечер. Братовчед ми ме пуска да влизам, въпреки че не би трябвало. И така, една вечер тъкмо се канех да вляза, когато видях Даниъл да спори с охраната на входа, лъжеше, че бил осемнайсетгодишен. Беше ясно, че няма да успее да убеди никого, макар че имаше фалшива лична карта. Затова се намесих, попитах какво става, и той ми каза, че ужасно искал да види изпълнението на един от актьорите, слушал го бил по радиото и искал да го види на живо. Аз убедих братовчед ми да пусне и него, после се заговорихме и тогава установих, че и той ужасно иска да стане комедиен актьор. После започнахме да се срещаме у нас, веднъж на всеки две седмици, представяхме скечовете си един на друг. — Той потърка лицето си с ръка. — Даниъл наистина можеше да разсмива. Имаше един номер с възрастни, които искат да се правят на равни с хлапетата, нали разбирате. И знаете ли, имаше… имаше присъствие. — Той поклати глава. — Това е ужасно нещо.
— Имаме основание да предполагаме, че Даниъл е отишъл в Темпъл Фийлдс във вторник след училище — каза Кевин. — Споменавал ли е пред теб, че има там среща с някого?