— Това е лудост — възрази Патърсън.
— Така стоят нещата. Всички тези компании не искат да създават впечатление, че предават незабавно фронта, щом се появят ченгетата. Ако съществуваше възможност просто да отидете там и да вземете всичко, което ви трябва, те щяха да изгубят всичките си клиенти в рамките на пет минути.
— Бог да ни е на помощ — измърмори Патърсън. — Човек би казал, че имат желание да окуражават убийци и педофили.
— Само в случай, че имат валидни кредитни карти и са склонни да пазаруват онлайн — обади се Амброуз. — Благодаря ти все пак, Гари. Ще се свържа с „Риг“ и ще видя какво ще ми кажат. И така, какво стана с фрагментите от разговори, които успя да измъкнеш от харддиска?
— Успях да спася нещо от последния разговор между Дженифър и ZZ. Онзи, който тя после е изтрила. Текстът е непълен, но все пак е нещо. Тук съм сложил две копия на разпечатката — допълни той.
„Значи е още по-малко, отколкото предполагах“. Амброуз пое двата листа, които Патърсън му подаде.
ZZ:… ако ме… рси6… насаме и без…
Джени: За6то иска6…
ZZ:… ли казах… ГОЛЯМА тай…
Джени: Не, не вяр…
ZZ: Ни6то 4у… 6том не знае6…
Джени:… ни6т…
ZZ:… аз знам ист…
Джени:… как… мои ра…
ZZ: За6тото знам к… намирам не6та… еста да търся инф… ти не зна…
Джени:… си го измисля6?
ZZ: За6тото когато ти по… и6 4е е вяр… 6те вид…
Джени:… казвай тогава!
ZZ: Седнала ли си?
Джени: Само се държи6 така, ка… голяма работа.
ZZ:… ти… наистин…
Джени:… отка4а6
ZZ: Мога да докажа…
Джени: ЛЪЖЕ6
22:… 6тнем утре… на ка… ти кажа, но и да пока…
Джени:… ти вярвам?
ZZ: за6тото трябва да… 30 на ка… не казвай…
Джени:… бъда там. Имай късмет да лъж…
Патърсън се смръщи.
— Не може да се каже, че е лесно за разчитане — заяви той. — Та това почти не може да се определи като английски, все едно е различен език.
— Така е. Наричат го език на съкращенията. Вашата Лили би го прочела така лесно, както вие си четете вестника — отвърна Амброуз. — Основното в случая е твърдението на ZZ, че знае голямата тайна на Дженифър. Казва й нещо, което я вбесява. Тогава тя го обвинява, че откача, и после крещи, че лъже — затова пише с главни букви, това означава, че крещи.
— Лудница — измърмори Патърсън.
— После, струва ми се, той й предлага да се видят на следващия ден. Определя мястото и часа и настоява тя да не казва на никого. А тя обещава да дойде и пак изразява съмнение, че той лъже — допълни Гари.
— И къде й казва да се срещнат? — попита Патърсън, зачервен от яд.
Гари сви рамене:
— Кой би могъл да знае? На някакво място, чието име започва с „ка“. Кафене? Касъл Стрийт? Катедралата?
— Нищо по-точно ли не може да се извлече?
Гари доби засегнат вид.
— Вие май нямате никаква представа за какво става дума. Трябваше ми повече от седмица, за да се добера до всичко това. Наложи ми се да изпрося от един приятел софтуер, който е още в процес на разработване, за да успея да се справя. Като се има предвид какво имаше в компютъра, е цяло чудо, че успях да измъкна и толкова. Сега поне ще можете да изключите един куп места, на които не е отишла.
Патърсън загриза една кожичка на палеца си, потискайки гнева си.
— Съжалявам, Гари — изсумтя той. — Знам, че си направил всичко по силите си. Благодаря, изпрати ни сметката.
Гари се измъкна с усилие от стола, опитвайки се да демонстрира засегнато достойнство, взе раницата си и тръгна към вратата, подхвърляйки: „Успех!“, когато излизаше.
— Вбесяващо леке, нали? — заяви Патърсън, когато вратата се затвори зад него.
— Нали върши работа.
— Защо иначе бих го допускал тук? И така, налага се да изровим всички места в града, чието наименование започва с „ка“, а когато съставим списъка, да проверим записите отпреди девет дни на всички контролни камери около тях. Има достатъчно работа за всички от отдела — гласът на Патърсън завибрира от енергия. Беше успял да осъществи прехвърлянето от отчаяние към оптимизъм. Амброуз си каза, че сега е подходящият момент да поговори с него за искането на Тони Хил.