Выбрать главу

— Това облекчава донякъде близките — беше й обяснил Гриша. — Всички имат в съзнанието си ужасяващи представи за това как изглежда един труп след аутопсия, затова са по-склонни да дадат съгласието си, когато интервенцията изглежда по-скоро медицинска, отколкото съдебномедицинска.

Сега, гледайки тялото на Даниъл, тя напълно осъзнаваше правотата му.

Карол влезе след Гриша в кабинета му. Колкото и невероятно да изглеждаше, тук като че ли имаше още по-малко място за самия него и посетителите му в сравнение с последното й посещение. Всичко беше затрупано с хартия. Таблици, папки, списания и купчини книги преливаха от лавиците, бяха струпани по пода, а някои и на застрашително наклонени купчини, подпрени на монитора върху бюрото му. Когато Карол премести една купчина разпечатки, за да седне на стола за посетители, тя установи, че й е трудно да вижда Гриша от другата страна на бюрото.

— Ще се наложи да направиш нещо по този въпрос — отбеляза тя. — Нямаш ли някой специализант с повечко свободно време?

— Честна дума, вече подозирам, че и други хора са почнали да оставят боклуците си в кабинета ми. Единственото друго обяснение е, че публикациите, които ми оставят за мнение, са започнали да се размножават. — Гриша побутна настрана една купчина папки, за да я вижда по-добре. — И тъй, това момче, с което сте се заели, Даниъл… — той поклати глава. — Винаги ми се струва някак нередно, когато оглеждам органи, които са влизали в употреба за толкова кратко време. Трудно е да не си помислиш за всички хубави неща, които не му е било съдено да изживее — онези толкова приятни неща, чиито гадни последици после ни връхлитат изневиделица.

Карол не можеше да се сети за отговор, който не би прозвучал сантиментално или банално.

— Е, и какво е заключението ти? Каква е причината за смъртта?

— Задушаване. Много здрав найлонов плик е бил затегнат с лепенки около шията му, прекъсвайки всякакъв достъп на кислород. Но няма никакви признаци, че се е съпротивлявал. Под ноктите му няма нито частици кожа, нито кръв, няма никакви натъртвания освен една синина на бедрото му, която изглежда датира отпреди три-четири дни и според мен има някакво съвсем невинно обяснение.

— Мислиш ли, че е бил упоен?

Гриша я изгледа смръщено над очилата си.

— Нали знаеш, че не мога да дам отговор на такъв въпрос. И няма да разполагаме с такъв отговор, докато не донесат резултатите от токсикологията, а и дори тогава няма да сме сигурни, че му е даден гама-хидроксибутират, защото нивата на това вещество, което поначало присъства в човешкия организъм, нарастват след смъртта. Ако бях толкова тъп, че да си позволя да правя предположения за такива неща, бих казал, че е бил доведен до състояние на безпомощност с опиати. Не с алкохол, защото стомашното съдържание нямаше такъв мирис. Между другото, за последен път е ял хляб, риба, салата и нещо, което ми заприлича на желирани бонбони. Вероятно сандвич с риба тон, при това го е изял най-много час преди настъпването на смъртта.

— А кастрацията?

— Ако съдя по кръвозагубата, бих казал, че е извършена след настъпването на смъртта, но много скоро след това. Ако е бил още жив по това време, би умрял от кръвозагуба.

— Любителска или професионална работа?

— Това не е дело на хирург. Нито дори на касапин, бих казал. Убиецът е ползвал много добре наточен нож, скалпел или нещо подобно, с много тясно острие. Но въпреки това не е успял да се справи с едно чисто срязване. Не може да се каже, че го е кълцал, но все пак са му били необходими три-четири отделни движения. Така че според мен не е имал голям опит в това отношение.

— Възможно ли е да му е за първи път?

Гриша сви рамене.

— Не бих могъл да кажа. Но работата е свършена докрай, разрезите не са произволни. Открихте ли пениса и тестисите? Не бяха ли на местопрестъплението?

Карол поклати глава.

— Не.

— Значи трофеи. Така ли би се изразил твоят доктор Хил?

Карол се усмихна уморено.

— Той не е моят доктор Хил, пък и никога не бих направила глупостта да гадая какво би казал. Иска ми се и той да беше тук, за да даде скромния си принос към разговора, но този път това няма да се случи — гласът й прозвуча остро.