— Господи!
Гласът й трепереше от напиращите сълзи.
— Госпожа Мейдмънт? Аз съм главен инспектор…
Рангът подсказа на Таня Мейдмънт това, което не искаше да разбере. Писъкът й прекъсна Патърсън насред представянето. Тя залитна и щеше да падне, ако той не бе пристъпил бързо към нея, обвивайки с ръка отпуснатите й рамене, така че тя се подпря тежко на него. Той почти я внесе обратно в къщата, а детектив Пател влезе след тях.
Когато я положи на удобно тапицирания диван в дневната, Таня Мейдмънт вече трепереше като премръзнала.
— Не, не, не — повтаряше тя, а зъбите й тракаха.
— Толкова съжалявам! Открихме тяло, което по наша преценка е на дъщеря ви Дженифър — каза Патърсън, хвърляйки отчаян поглед към детектив Пател.
Тя разчете правилно погледа му и седна до обезумялата жена, поемайки ледените й пръсти в топлите си ръце.
— Има ли някой, на когото бихме могли да се обадим? — попита тя. — Някой, който може да остане при вас?
Госпожа Мейдмънт поклати глава — макар да трепереше, жестът й беше недвусмислен.
— Не, не, не — тя преглътна, сякаш се давеше. — Баща й… Той трябва да се прибере утре. От Индия. Вече лети. Няма представа дори, че е изчезнала.
После сълзите рукнаха в истинска буря от давещи хлипове. Патърсън не се бе чувствал по-безполезен през живота си.
Той изчака да утихне първият пристъп на скръб. Стори му се, че е изминало ужасно много време. В крайна сметка майката на Дженифър се изтощи. Пател, обвила с ръка раменете й, му кимна едва забележимо.
— Госпожо Мейдмънт, налага се да хвърлим един поглед на стаята на Дженифър — каза Патърсън.
Знаеше, че думите му звучат безсърдечно. Скоро тук щяха да пристигнат специалисти от лабораторията по съдебна медицина, които щяха да преровят стаята до последния детайл, но той искаше първи да огледа личното пространство на мъртвото момиче. Нещо повече, сега майката може и да беше извън себе си, но често се случваше родителите да решат, че в живота на децата им може да има неща, които не биха искали да стават обществено достояние. Това не означаваше, че те искаха да попречат на разследването — по-скоро невинаги бяха в състояние да схванат значимостта на някои неща, които по тяхна преценка нямаха връзка със случилото се. Патърсън не искаше това да се случи и сега.
Без да изчака отговор, той се измъкна от стаята и тръгна нагоре по стълбите. Патърсън считаше, че човек може да си състави добра преценка за живота в семейството от средата, в която той протичаше. Докато се качваше по стълбите, започна да си съставя мнение за дома, в който бе живяла Дженифър Мейдмънт. Наоколо всичко сияеше с мек блясък, който говореше за пари, но не се забелязваше маниакална стерилност. На една масичка в антрето имаше разпиляна поща, върху решетката на парното бяха хвърлени небрежно чифт ръкавици, увехналите цветя във вазата на прозореца на стълбищната площадка не бяха изхвърлени.
Когато се озова на първия етаж, видя пред себе си пет затворени врати. Следователно в този дом уважаваха правото на лично пространство. Първата врата водеше към голямата спалня, следваше семейната баня, след нея имаше кабинет. Всички стаи тънеха в мрак и не издаваха тайните си. Зад четвъртата врата той откри това, което търсеше. Преди да запали лампата, той вдъхна за миг аромата, съпътствал живота на Дженифър Мейдмънт — сладък мирис на праскова с лек цитрусов привкус.
Стаята трогателно напомняше на стаята на собствената му дъщеря. Ако той разполагаше с достатъчно средства, за да изпълни желанията на Лили, тя вероятно би избрала същото обзавеждане, същите мебели в пастелно розово и бяло. По стените имаше плакати на групи — млади момчета и момичета, тоалетката свидетелстваше за безброй неуспешни опити да се постигне желания грим, имаше и малък шкаф с книги, някои от които бе виждал да се търкалят в собствената си дневна. Предположи, че едната от вратите в далечната стена на стаята води към дрешник, който сигурно беше натъпкан с куп вещи — някои практични, други модерни. Лаборантите щяха да разполагат с достатъчно време да преровят всичко това. Самият той се интересуваше от тоалетната масичка и от малкото бюро, разположено в един ъгъл на стаята.