Той замълча и отпи от светлата си бира.
— Доста щедро от тяхна страна — отбеляза Карол.
— Казват, че това било част от изискванията на Еди Блайт при сключването на сделката — той извади не много издут плик от вътрешния си джоб и й го подаде. — Това е копие от вестникарска статия.
„Продажба на местна фирма“, гласеше заглавието. В кратката статия не се казваше много повече от това, което Майлс вече й беше разказал. Затова пък имаше снимка, заемаща цели две колони. Под нея пишеше: „Г-н Е. А. Блайт /ляво/ се ръкува с г-н Дж. Кесок /дясно/ от «Ривлин Фабрикейшънс» след сключването на сделката“. Тя присви очи и загледа със странно вълнение снимката. Стори й се, че забелязва нещо от стойката на Тони, от начина, по който държеше главата си и дори прилика във формата на лицето. Извади химикалка и записа датата на публикацията.
— Напуснал града веднага след продажбата — поде Майлс. — Не можах да открия никой, който да го е познавал лично, затова нямам представа какво се крие зад решението му да се откаже от фирмата и да се изсели от тук. Може да ви бъде от полза да се поровите в архивите на „Трите X“.
— Какво е „Трите X“?
— Извинете, забравих, че не сте от тук. Вестник „Халифакс енд Хъдърсфийлд Хералд“. Те са дигитализирали старите си годишнини — Майлс произнесе новата за него дума така, сякаш тя беше на чужд език. — Аз се интересувам най-вече от производството на вълна и успях да открия много ценни данни с тяхната търсачка. Позволяват да ползваме техни „стрингове“ и такива неща. За съжаление днес следобед не можах да отида до библиотеката, за да проверя на техния компютър. Вкъщи нямаме интернет — поясни той. Карол долови в тона му копнеж, който явно не беше склонен да признае.
— Благодаря за идеята. Ще се заема с това, когато се прибера.
Поне сигурно щеше да намери по-добра версия на фотокопието, което Майлс в момента сгъваше и прибираше в плика.
— Много ми помогнахте — допълни Карол.
Той направи гримаса, изразяваща несъгласие.
— Всичко това бихте могли да откриете и сама.
— Може би. Но щеше да ми отнеме много повече време. Вярвайте ми, винаги съм много благодарна на хората, които ми помагат да спестя време.
— Трудна работа трябва да е вашата — каза той. — И за мъж е трудна, но вие, жените, все напъвате да се докажете, така ли е, моето момиче?
Усмивката й беше хладна.
— Така е.
— Е, помогнах ли ви с вашето студено досие? — попита той и я загледа проницателно.
— Срещата ни ми беше от голяма полза — Карол допи виното си. — Мога ли да ви откарам донякъде?
Майлс поклати глава.
— Живея на пет минути път от тук. Желая ви успех с вашето разследване — и дано, също като канадската конна полиция, и вие заловите вашия човек.18
Тя поклати глава, питайки се къде ли беше Тони и какво правеше.
— Опасявам се, че може да се окаже прекалено късно за това. Там е проблемът с работата по студени досиета. Понякога замесените в случая хора са вече недостъпни за нас.
Никой никога не се заемаше доброволно с идентификация на покойник. Независимо от това колко пъти им се беше налагало да се обръщат към хората с молба да потвърдят самоличността на техен мъртъв близък, всеки път преживяването беше ужасно. Всеки екип на криминалната полиция си имаше свои правила за такива моменти. Някои възлагаха задачата на отговорника за връзките със семействата, в други ръководителят държеше да се заеме лично с това. В екипа на Карол Джордан и за този случай важеше универсалното правило — със задачата се заемаше този, който беше най-подходящ за нея. По тази причина на Пола се падаше доста по-голям дял от тези ангажименти, отколкото на останалите.