— Голямо кафе с обезмаслено мляко би било прекрасно.
— Идва вече!
Елинор забърза надолу по алеята и скоро се превърна в бяло петно, мяркащо се в светлината на уличните лампи.
Пола запали цигара и извади телефона си.
„Даниъл Морисън идентифициран с положителност. Майката получи сърдечен пристъп, приета в спешно отделение, бащата също е там“, написа тя и изпрати съобщението на Карол. Това би трябвало да е достатъчно като начало и да й даде малко време да проучи положението, докато пие кафе с очарователната доктор Блесинг. Действително, работата в момента не й предлагаше нищо приятно, но като че ли в личния живот имаше надежда за положителни развития.
Глава 19
Не можеше да се твърди, че той й липсва, когато не беше у дома. Все пак не прекарваха всеки миг от времето си заедно. Когато бяха заети, можеше цяла седмица да не прекарат дори една вечер заедно. Но Карол винаги чувстваше празнотата на къщата горе, когато Тони отсъстваше. Двамата водеха самостоятелен живот, личните им пространства си оставаха недосегаеми, вратите в горната и долната част на вътрешното стълбище го превръщаха в своеобразна херметическа камера, която ги разделяше.
И все пак… тя винаги знаеше кога той не си е у дома. Може би съществуваше съвсем реална причина за това; може би движенията му предизвикваха някакви скрити вибрации в стените на къщата и отсъствието им смущаваше примитивната част на съзнанието й. А може би, както беше намекнал Блейк, духовното им сближаване малко беше надхвърлило нивото на обичайното. При тази мисъл Карол потръпна. Чувствата й към Тони напомняха на сложно изплетена мрежа, чиято здравина тя предпочиташе да не подлага на изпитание.
Затова си каза, че отсъствието му всъщност е за предпочитане, тъй като иначе би се почувствала по-затруднена в опитите си да се рови в семейната му история. И несъмнено, ако той си беше у дома, съвестта щеше да я гризе по-осезаемо, защото всъщност тя продължаваше с диренията си тайно от него и дори в разрез с изрично изразеното от него желание. Независимо от всичко тя отвори началната страница на „Гугъл“ и скоро се озова в уебсайта на „Халифакс енд Хъдърсфийлд Хералд“. Написа първо „Еди Блайт“, но не намери нищо. Затова пък, когато подмени първото име с „Едмънд“, на екрана излезе цяла поредица резултати.
Първият в списъка, датиращ най-отскоро, беше за материала, който Алан Майлс й бе показал в кръчмата. Тя установи с раздразнение, че снимката не беше сканирана. Следващият резултат беше статия за предстоящата продажба на фирмата на Блайт, като се споменаваше, че вероятният купувач е компанията от Шефийлд. Някъде в средата на статията имаше абзац, който накара Карол да се сепне.
„Не можахме да се свържем със собственика на фабриката, господин Едмънд Блайт, за да чуем и неговия коментар. Той се възстановява от последиците от скорошното жестоко посегателство върху живота му, за което съобщи нашият вестник.“
Жестоко посегателство? Алан Майлс не беше споменал нищо подобно. Карол бързо превъртя останалите резултати, търсейки материал, който да не е свързан с фабриката. Малко по-надолу попадна на това, което търсеше.
Бизнесмен от Халифкс се възстановява в болницата, след като снощи е станал жертва, на жестоко нападение, докато се прибирал у дома с годеницата си, минавайки през Савил Парк.
Едмънд Блайт, двайсет и седемгодишен, управляващ директор на «Блайт & Ко», фирма, специализирана в производството на метални покрития, е бил ранен с нож от бандит, който се опитал да го обере, заплашвайки го с оръжието си.
Когато г-н Блайт отказал да му даде портфейла си, нападателят му нанася удар в гърдите с ножа си. Според болничния персонал острието е преминало близо до сърцето и само по една щастлива случайност последствията не са фатални.
Господин Блайт, който живее на Танър Стрийт, и годеницата му отивали към дома на нейните родители, след като били прекарали вечерта с приятели, живеещи от другата страна на парка.
Разстроената му годеница, която настоя името й да не бъде публикувано, разказа: «Шокът беше ужасен. Бях го хванала под ръка и вървяхме, без да подозираме каквото и да било. Изведнъж някакъв човек излезе от сенките край храсталаците и размаха нож. Видях как острието проблесна на лунната светлина.
Бях ужасена. Човекът поиска от Едмънд да му даде портфейла си, но Едмънд отказа. Тогава непознатият го нападна, последва схватка, аз започнах да пищя и непознатият избяга.