После, преди три години, всичко рухна. От месеци майка му и баща му си крещяха и се караха постоянно, като че ли се бяха озовали в епизод от сериала „Жители на Ийст Енд“. Нийл не можеше да разбере какъв е проблемът — ясно му беше само едно, че не можеше да мине и ден, без да се хванат за гушите. Накрая баща му ги заведе на почивка във Флорида — уж за да се сдобрят с майка му. Само че вместо това още на третата вечер, след поредния скандал, просто напусна вилата. Майка му го прати по дяволите и каза, че и без него щели да си прекарат чудесно до края на почивката. Когато се прибраха десет дни по-късно, установиха, че къщата е продадена, като преди това е била напълно опразнена, че колите са изчезнали, а бравите — сменени. Беше успял да продаде къщата под носа им, а дрехите им беше натъпкал в големи торби за боклук и ги беше откарал в дома на родителите на майката на Нийл, в Манчестър.
Беше невероятно злодейска постъпка. Така си беше казал Нийл навремето и продължаваше да е на същото мнение и до днес.
Майка му хукна по адвокати, но те не й свършиха никаква работа. Оказа се, че фирмата на баща му е била собственик на къщата и на всичко останало. По документи той не бе притежавал дори едно нощно гърне. Така че Нийл и безполезната му майка също останаха без нищо.
Той наистина се удивляваше на способността на баща си да бъде такъв откровен злодей. Един следобед майка му го беше замъкнала със себе си до офиса на баща му, който търгуваше с коли. Беше се опитала да го накара да се засрами и да почне да им дава малко повече от петдесетте лири седмично, които благоволяваше да отдели за издръжката на Нийл. Бяха оставили Нийл пред кабинета, заедно с озадачената секретарка, докато двамата си крещяха вътре. Въпреки това той чуваше всяка тяхна дума. „Той дори не е мой син!“ беше изкрещял баща му в разгара на скандала.
Майка му не беше отговорила, но Нийл чу силен трясък, сякаш нещо стъклено се разби в стената. После вратата се отвори и той видя, че стъклото на големия прозорец, през който иначе се виждаха редиците лъскави коли в шоурума, сега е покрито с паяжина от пукнатини.
— Хайде — бе казала майка му, хващайки го за ръка, и се бе упътила към вратата. — Така или иначе не ни трябват пари от това гнусно лъжливо копеле.
„Говори само от свое име“, беше си казал Нийл. Това, че баща му беше гнусно лъжливо копеле, му се стори само още една причина да му бъдат взети парите. За какъв се имаше той, по дяволите — да представя майка му като някаква курва, която би му пробутала чуждо дете? Може и да беше тъпа крава, но Нийл знаеше, че не е боклук. За разлика от баща му, който беше готов на всичко, само и само да не бъде принуден да бръкне в джоба си, за да издържа жена си и детето си.
Така че благодарение на него сега бяха затънали в тези лайна и за тях нямаше никакъв изход — поне докато Нийл не съумееше да реализира собствените си способности. Щеше да внимава да не се набутва в неприятности, а после щеше да промени изцяло живота си и да покаже на баща си какво означава да си истински мъж.
Но засега нямаше изход от този противен начин на живот, който толкова ненавиждаше. В дъното на тунела имаше само един слаб проблясък на светлина. Нийл искаше да учи руски език, за да отиде после да работи за някой олигарх и да се научи как и той самият да стане богат. Това бяха хора, които не даваха пет пари дали ще засегнат някого или не. Да, дори бяха готови да унищожат някого просто така, за разнообразие. Но нито един от учителите в мизерното, незначително училище, което посещаваше, не знаеше руски. Затова Нийл започна да се интересува дали някой не е склонен да преподава безплатно руски някъде в района. И тогава на страницата му в РигМароул се появи DD и му предложи помощ.
Нийл нямаше представа какво обозначават инициалите DD. Вероятно, както ставаше при руснаците, някакво кръщелно име и после бащиното. DD беше започнал дори да дава първите уроци на Нийл онлайн, за да докаже, че предложението му е сериозно. Тази седмица щяха да се срещнат за първи път. Щяха за първи път да имат урок на живо, и Нийл щеше да направи първата стъпка по пътя към богатството. Може би дори щеше да стигне дотам, че един ден да има свой футболен отбор.