— Не. Само че аз не вярвам в случая сексът да играе някаква роля. Очаква ни серия подобни убийства, но ми се струва, че в основата на случая има нещо друго, до което не мога да се добера. Нали ти е познато това чувство?
— И още как. Никак не е приятно. Е, добре, ако мога да ти помогна с още нещо, обади ми се.
— Благодаря, Фиона. Дължа ти едно голямо питие следващия път, когато се видим. Ще бъдеш ли на конференцията на Европол идущия месец?
Тони така и не разбра какво щеше да отговори Фиона. Без никакво предупреждение вратата, разположена точно срещу леглото, се отвори рязко и служителката на агенцията за недвижими имоти, която го беше развеждала предния ден из къщата, влезе, говорейки през рамо с някого.
— Струва ми се, ще се съгласите, че голямата спалня е наистина зашеметяваща — после тя погледна пред себе си и зяпна невярващо Тони, който притискаше завивката към гърдите си.
— Трябва да приключвам, Фиона — каза той в слушалката. После се опита да се усмихне и каза:
— Знам, че това ви се струва странно, но мога да обясня…
В този момент жената срещу него започна да пищи.
Бетани не събра сили да не допусне Карол в сградата, но очевидно нямаше желание да съобщава на Ванеса за появата й.
— Много е заета — твърдеше администраторката, която я посрещна в приемната. — Съмнявам се, че ще успее да ви приеме днес, защото дойдохте без предварителна уговорка. Това, че предишния път намери време за вас, беше голям късмет — бърбореше тя смутено.
Карол изобщо нямаше намерение да изпробва въздействието на чара си. Щом тази жена работеше за Ванеса, без значение откога, страхът сигурно й въздействаше по-силно, отколкото желанието да се хареса.
— Идвам по работа — заяви тя. — Предайте на госпожа Хил, че съм тук в качеството си на ръководител на екип, който разследва студени досиета.
Тя се извърна и Бетани нямаше какво друго да направи, освен да вдигне слушалката.
— Съжалявам, Ванеса — чу Карол жалостивия й тон, — но онази жена от полицията пак дойде. Твърди, че е дошла тук във връзка с полицейско разследване, нещо свързано със студени досиета. — Последва дълга пауза. После се чу как Бетани оставя слушалката на мястото й. — Ще дойде веднага щом има възможност — каза рецепционистката с тона на човек, който е наясно, че се е озовал между чука и наковалнята.
Времето минаваше. Карол поглеждаше ту часовника, ту телефона си, провери и електронната си поща. Беше се отбила на идване в сградата на северната регионална полиция, за да даде инструкции за днешните операции, и беше разпратила съобщения на подчинените си, променяйки часа на днешната оперативка от девет на десет. И все пак сама не можеше да повярва, че се занимава с това сега, когато на ръцете й бяха два тежки случая, да не говорим за претърсването на езерото Уостуотър.
Ако Блейк разбереше отнякъде с какво се занимава в такъв момент, когато трябваше да е изцяло съсредоточена върху текущите разследвания, той би имал абсолютно всички аргументи да прекрати ръководените от нея операции. Но дори съзнанието за това не можеше да я накара да промени решението си. Като че ли вече нямаше сили да играе ролята на ченгето, което поставя работата над всичко. В продължение на години бе вършила всичко, което се искаше от нея, и дори много повече от това. Беше излагала живота си на опасност, беше се сблъсквала с унижения и тежки физически травми, и въпреки това отново се беше върнала на фронтовата линия на криминалистиката. Върна се с цената на огромни усилия, но след като вече взе това решение, приемаше без колебание всички изисквания на работата си.
А сега изискванията, които поставяха пред нея чувствата й към Тони, напълно я бяха извадили от релси. Дали не държеше на него повече, отколкото на работата, която бе осмислила такава част от живота й? А може би причината беше друга, може би просто бе пожелала да хвърли ръкавицата в лицето на новия си началник, който искаше от нея да функционира като робот, да утвърди правото си да върши работата си така, както иска самата тя.
Какъвто и да беше отговорът, нямаше да го намери точно сега. Защото най-сетне Ванеса Хил се беше изправила пред нея, очевидно преливаща от трудно потискан гняв. Острият връх на обувката й с висок ток потупваше нервно по килима.
— Мислех, че вече сложихме точка на разговорите — каза тя тихо, но с остър тон.
Карол поклати глава.
— Аз никога не слагам точка, докато не съм стигнала до истината — отвърна тя. — А досега точно този артикул е много дефицитен в разговорите с вас. — Тя погледна към Бетани. — Струва ми се, че няма да ви е приятно разговорът ни да се проведе тук, където ще може да даде храна на служебните клюки.