Стейси доби леко смутен вид.
— Ами докато се ровех зад кулисите в „Риг“, си казах, че може да се възползвам да отворя и мейла на Даниъл.
Карол притвори очи за миг.
— Ясно. И какво откри?
— Събеседникът, който е разговарял насаме с него за въпросното комедийно шоу, се представя с инициалите KK.
— Да му… — каза едва чуто някой.
— А профилът на KK е заличен в деня, когато е изчезнал Даниъл. За този профил е използвал друга снимка на Тюринг, променил е прическата с „фотошоп“, за да не е толкова очебийно, че снимката датира от четирийсетте години. Съжалявам, че трябва да те опровергая, Сам, но според мен практически няма място за съмнение. И в двата случая си имаме работа с едно и също лице.
Лицата на всички придобиха почти еднакви отчаяни изражения.
— Няма особени изгледи Сет да е жив, нали?
Пола беше тази, която облече в думи мислите на целия екип.
— Длъжни сме да работим така, като че ли е жив — каза категорично Карол. — Но има нещо, което всички знаем от досегашния си опит. Такъв убиец няма да се ограничи с две жертви. Сам, трябва ли да разбирам, че щом вече си тук, край Уостуотър не се е случило нищо особено?
Сам беше явно доволен, че вниманието на всички се насочи обратно към него.
— Съвсем не. Даже напротив. Но реших, че ще е по-добре да разкажа лично всичко, което се случи. А и всичко, което трябва да предприема от тук нататък, е по-добре да бъде задвижено от тук.
Карол го изгледа строго.
„Рискува да остави впечатлението, че се опитва да подкопае авторитета й, а не знам дори дали го съзнава“. Пола се облегна и зачака да види дали Сам ще съумее да се измъкне от ситуацията.
— Какво се е случило? — в тона на Карол вече нямаше и помен от топлина.
— Имаме резултат, който не може да бъде подложен на съмнение — отвърна той. — Вчера, в късния следобед, водолазите извадиха от Уостуотър увит в найлон вързоп, и то точно на едно от местата, които бе посочила Стейси.
Той замълча и се усмихна лъчезарно на всички.
— Трябва ли да разбирам, че разполагаме с тялото на жертвата? — каза сухо Карол, напомняйки с тона си на всички, че откриването на тялото никога не може да бъде повод за радост.
Най-сетне Сам осъзна, че тонът му е крайно неподходящ. Той промени изражението си и се покашля.
— Опасявам се, че жертвите са повече от една.
— Майка и дъщеря, нали така беше? — попита Карол.
— Да. Действително бяха открити останките на съвсем малко дете. Но… — той просто не устоя — трябваше да направи необходимата драматична пауза.
— Да? — сега вече Карол беше несъмнено ядосана.
— Но това не е всичко. Имаше и трето тяло. Ако предположим, че първите две са Данута Барнс и дъщеря й, значи заедно с тях са потопени останките на още един човек. Вероятно мъж.
Глава 23
Свел виновно рамене, Тони се взираше в обувките си.
— Благодаря, Алвин — измънка той, чувствайки се като идиот, търпян с усилие от околните. — Високо ценя това, че дойдохте и гарантирахте за мен.
По лицето на Амброуз бе изписана смесица от гняв и отвращение.
— Поех риск, убеждавайки инспектора да ви ангажира. А какво излезе сега? Това е история от онези, които стават легенди, но не в положителния смисъл на думата. Изглеждам като последен тъпанар, задето съм предложил да се свържем с вас. От сега нататък колегите ще казват: „Това е Алвин Амброуз, глупакът, наел оня профайлър, когото арестуваха като крадец в собствената му къща“. Благодаря, докторе.
— Аз наистина искрено съжалявам.
— Защо просто не ми разказахте за баща си?
Тони въздъхна.
— Той не е бил мой баща. Всъщност точно в това се крие проблемът.
Най-лоша от всичко беше принудата да дава обяснения на Амброуз. Беше прекарал целия си живот в градене на стени, които да го защитават от света, да му дадат възможност да запази за себе си нещата, които искаше да запази в тайна от всички. А само един порив на безумие се оказа достатъчен, за да рухнат всички тези стени. Каза си, че пациентите му вероятно се чувстват точно така.
Ситуацията беше като извадена от комедия, макар че всъщност нямаше нищо особено смешно. Писъците на брокерката подтикнаха Тони към действие, той скочи по боксерки от леглото и се хвърли към дрехите си. За съжаление те бяха подтикнали към действие и хората, дошли на оглед, които бяха запазили достатъчно присъствие на духа, за да се обадят в полицията и да съобщят, че в къщата е открито външно лице.