— Но как така точно Манчестър? Възможно ли е да определи мястото с такава точност?
— Тя изразява увереност, макар и с известни уговорки. Ще ми изпрати карта, на която е маркирала интересуващия ни регион. Това е онази част на града, където сега е много шик да живееш. От тези места, на които се срещат най-често студенти, политици от зелената партия, биомагазини, хлебарници, чиято стока се приготвя на място, разни типове от медиите и юристи. Стилни квартали. Бих казал, че такава обстановка не е много типична за сериен убиец. Но алгоритмите не лъжат. От друга страна, тъй като ние вземаме за ориентир не местата, на които са извършени убийства, а просто местата, на които са били ползвани компютри, може би резултатът не е толкова показателен, колкото би бил в друг случай.
— Не знаех, че има такова нещо като местоживеене, типично за сериен убиец.
Тони се позамисли.
— Такива хора най-често живеят под наем — най-вече защото не се задържат дълго на едно работно място, и съответно предисторията на назначенията им не им позволява да получат ипотечен кредит. Да, най-реално е такъв човек да живее в апартамент под наем.
— Звучи логично.
Време беше да насочи отново разговора към това, което според него беше наистина важно.
— Логично е и това, което казах преди, Алвин. Знам, че според вас такова нещо звучи налудничаво, но колкото повече го обмислям, толкова повече се убеждавам, че наистина трябва да се вслушате в мен. И то не само в името на диалога. Това убийство няма сексуален мотив.
Амброуз отново откъсна очи от пътя, за да погледне Тони. Този път колата залитна леко, но той овладя волана.
— Но на мен това продължава да ми звучи абсурдно — по тона му личеше, че никак не е склонен да се съгласи с Тони. — Как е възможно да няма сексуален мотив? Не видяхте ли снимките от местопрестъплението? Не видяхте ли какво е направил с нея?
— Разбира се, видях. Но той не е пожелал да прекара известно време насаме с нея, Алвин. Отделил е седмици, за да се сближи с нея, да създаде у Дженифър погрешното впечатление, че в контактите им не се крие никаква опасност. Ако мотивът му беше сексуален, той би я държал при себе си в продължение на дни — жива или мъртва, в зависимост от предпочитанията му. Не би побързал да се отърве от нея в рамките на такъв кратък период от време, какъвто имаме в този случай.
Алвин отправи към Тони поглед, какъвто обикновено отправяше към луди и маниаци.
— Може да се е уплашил от нещо. Може пък реалността да се е оказала по-ужасна от това, което е виждал във фантазиите си. Може просто да му се е приискало да се отърве от всичко това.
Тони беше обмислил и тази възможност, преди да заспи. И я беше отхвърлил почти незабавно.
— Ако случаят беше такъв, не би си правил труда да обезобразява тялото. Просто щеше да я убие и да я изхвърли някъде. Повярвайте ми, това убийство не е свързано с търсене на сексуално удовлетворение.
— Е, защо е извършено тогава? — Алвин замълча непреклонно, мускулите на челюстта му бяха стегнати, долната устна — издадена.
Тони въздъхна.
— Вече казах, че все още не знам причината. На този етап не мога да се добера до нея.
— Значи не можете да кажете каква е подбудата, но знаете каква не е. Бихте ли ми обяснили с какво помага това на нас, докторе?
Тонът на Амброуз пак беше станал остър. Тони разбираше причината. Бяха се надявали, че той ще промени хода на разследването като с магическа пръчица, а засега той бе успял само да им създаде допълнителни проблеми.
— Така поне ще престанете да губите време за ненужни занимания. Като например да разпитвате познатите сексуални престъпници в района. Не е необходимо да търсите такива хора.
— И кога ще бъде готов профилът, който ще ни помогне да разберем какви хора да търсим?
— Скоро. Надявам се още днес, малко по-късно следобед. Разчитам на това, че Клеър ще ми помогне да разбера по-добре Дженифър. Тогава може би ще успея да преценя какъв мотив може да е имал убиецът. Ключът винаги е жертвата, Алвин. В един или друг смисъл.
Детектив Сам Еванс беше доволен, че се е върнал на място, покриващо се с представите му за напълно развита цивилизация. Място, където нямаше проблем да се снабдиш с кафе и сандвич с бекон, където никога не ставаше истински тъмно и винаги имаше къде да се подслониш от дъжда. Към всичко това се добавяше и удоволствието, което изпита, успявайки да стъписа всички на оперативката с потресаващата новина, която им поднесе.