— Стига — казва Огдън и с доста свиреп вид се надига от креслото си. — Какви са тези намеци?
— Никакви намеци — казвам аз. — Просто градя една хипотенуза. Да речем, че Бил Черния се е изтърсил в тоя край, купил си е ранчо и ме е наел да му бавя овците и се държи с мен честно и приятелски както вие — тогава не би имало причини да се страхува от мен. Човек трябва да бъде човек, независимо какви усложнения могат да му се случат с овце или влакове. Сега вече знаете какво представлявам.
Лицето на Огдън стана по-черно от кафе, но това продължи само девет секунди. После той се разсмя.
— Бива си ви вас, Сейнт Клер — казва. — Дори да бях Бил Черния, нямаше да се побоя да ви се доверя. Хайде сега да ударим още една-две игри. Разбира се, ако нямате нищо против да играете с един бандит.
— Вече ви изразих словесно чувствата си — казвам аз, — и то безусловно.
Докато бъркам картите след първото раздаване, питам Огдън откъде е — ама уж съвсем случайно.
— От Мисисипи съм — вика.
— Това е много хубав край — казвам. — Аз често съм се отбивал там. Но чаршафите са малко влажни и храната не я бива. Не сте ли съгласен? Аз пък — казвам — съм от тихоокеанското крайбрежие. Не сте ли ходили нататък?
— Много е ветровито — разправя Огдън. — Но ако попаднете някога в Средния Запад, само кажете за мен и ще ви сложат грейка в леглото, и ще ви приготвят шварцкафе.
— Чакайте — казвам, — аз съвсем не искам да измъкна от вас домашния ви телефонен номер или моминското име на леля ви, която отвлече оня презвитериански свещеник от Къмбърленд. Искам само да знаете, че при такъв овчар не ви грози никаква опасност. И не хвърляйте на спатиите купи — няма защо да нервничите.
— Пак започвате — казва Огдън и отново се разсмива. — А не мислите ли, че ако аз съм Бил Черния и ми се стори, че ме подозирате, ще ви пусна един куршум и ще се успокоя — ако изобщо съм нервничил?
— Не мисля — казвам. — Човек, който има куража сам да ограби влак, не прави такива номера. Бая свят съм обиколил и знам, че такива хора ценят приятелското. Не искам да се изкарам ваш приятел, господин Огдън, аз съм само ваш овчар; но при по-благовидни обстоятелства можехме да бъдем и приятели.
— Моля ви, забравете поне за малко овцете — казва Огдън — и сечете да раздавам.
Три-четири дни по-късно, когато моите овни пладнуваха край кладенчето, а аз се бях увлякъл да констатирам варенето на кафето, пред мен се появи безшумно, на кон, някаква загадъчна личност, която искаше да се представи за нещо. Ако се съди по облеклото, това беше нещо средно между таен агент от Канзас, Бъфало Бил и градски кучкар от Батон Руж. Очите и долната му челюст не издаваха особена войнственост и аз загрях, че това е само един копой.
— Овце ли пасеш? — пита той.
— Да — казвам. — Пред човек, надарен с такава необикновена проницателност като вашата, не бих посмял да твърдя, че реставрирам старинна бронзова статуя или че смазвам главините на велосипед.
— Нямаш вид на овчар, а и по говора не ми приличаш на овчар — казва оня.
— Затова пък по говора вие ми приличате точно на такъв, за какъвто ви мисля — казвам аз.
Тогава той ме попита при кого работя и аз му посочих ранчото Чикито в сянката на хълма на две мили от пасбището, а после ми откри, че е помощник-шериф.
— Някъде из тия краища се укрива един бандит — викат му Бил Черния — казва копоят. — Открити са следите му до Сан Антонио, а може би и по-нататък. Ти да си видял или чул за някакви новодошли тук през последния месец?
— Не съм — казвам, — ако не се смята този, който, както разправят, се е появил в мексиканското селище в имението на Лумис, край Фрио.
— Какво знаеш за него? — пита помощник-шерифът.
— Той е на три дни — казвам.
— А как изглежда човекът, при когото работиш ти? — подпитва оня. — Все още старият Джордж Рами ли държи ранчото? От десет години развъжда овче, но нито веднъж не му провървя.
— Старецът е продал ранчото и се е пренесъл на Запад — казвам аз. — Друг любител на овце е купил имота преди месец.
— Как изглежда той? — пита пак помощник-щерифът.
— Ами — казвам — един такъв едър, дебел холандец с големи бакенбарди и сини очила. Едва ли може да различи овце от лалугер. Старият Джордж трябва здравата да го е минал при продажбата.
След като събра още сума такива ценни сведения и излапа две трети от обеда ми, помощник-шерифът си замина.
Още същата вечер уведомих Огдън за това посещение.
— Пипалата на октопода се затягат около Бил Черния — казвам аз. После му разправям за помощник-шерифа, как съм го описал пред него и какво е казал той.