— Плаща в брой? — питам аз.
Капитанът прави малко съвещание с момчетата си и всички те обръщат джобовете си, за да проверят съдържанието им. С общи усилия събират сто и два долара и трийсет цента суха пара и тютюн за дъвчене за трийсет и един долара.
— Ела по-близо, капитане мой, и слушай — казвам аз.
Той се приближава.
— Аз съм много беден, а и общественото ми положение не е за завиждане — казвам му. — Работя за дванайсет долара на месец и се мъча да държа вкупом сума животни, които само мислят как да се разбягат. И макар че още не съм толкова зле, колкото щата Южна Дакота, това занимание все пак е голямо падение за човек, който досега е виждал овце само във вид на котле ги. А до това положение ме докараха неосъществените ми амбиции, ромът и един особен коктейл, който правят по всички гари на Пенсилванската железопътна линия — от Скрантън до Синсинати: сух джин, френски вермут, сок от един лимон и голяма доза портокалова горчивка. Ако ви се случи път натам, опитайте го на всяка цена. И въпреки всичко — продължавам аз — никога досега не съм правил мизерия на приятел. Когато приятелите ми са били пълни с пари, аз съм им бил верен и не съм ги изоставял, дори когато ме е сполетявала беда. Но — казвам — в случая едва ли може да става дума за приятелство. Дванайсет долара на месец — та това е само бегло познанство. Нима истинското приятелство може да се подхранва с черен боб и царевичник? Аз съм беден човек — викам, — пък имам и майка вдовица в Тексаркана. Бил Черния — казвам — ще го намерите в тази къща — хърка на леглото в първата стая вдясно. Това е човекът, когото търсите — разбрал съм го от някои негови думи и разговори. В известен смисъл той все пак ми е приятел — обяснявам аз — и ако сега бях някогашният Сейнт Клер, нямаше да го издам дори да ми предложехте цялото богатство на мините в Гондола. Но — казвам — бобът ми винаги се оказва наполовина червив и в края на всяка седмица оставам без дърва. Влизайте по-внимателно, господа — предупреждавам ги. — Понякога той е невъздържан и като се има пред вид неотдавнашната му професия, не е изключено да действува грубо, ако се усети натясно.
Й тъй цялата потеря слиза от конете и ги привързва, взема оръжието и разните там муниции и влиза на пръсти в къщата. Аз пристъпям след тях — като Далила, когато е завела Филип Стайнз при Самсон.
Началникът на потерята разтърсва Огдън и той се събужда. После скача, но върху него се нахвърлят още двама от наградогонителите. Макар и дребничък, Огдън се оказа як и се отбраняваше с такова настървение, че аз занемях.
— Какво значи това? — пита той, след като най-после те успяха да го повалят.
— Че Бил Черния падна в клопката — отговаря капитанът. — И нищо повече.
— Това е грубо насилие — казва Огдън съвсем побеснял.
— Наистина беше насилие — отвръща пазителят на спокойствието и доброто. — Какво ви беше сторил влакът, та си позволихте такава противозаконна лудория с пачките банкноти?
И той сяда на стомаха на Хенри Огдън и започва щателно и симптоматично да претърсва джобовете му.
— Ще ви накарам да се изпотите за това — казва Огдън, самият той доста изпотен. — Аз мога да докажа кой съм.
— Това и аз мога — казва капитанът и измъква от вътрешния му джоб пачка новички банкноти от Втора национална банка в град Еспиноза. — Тези парични знаци ще говорят много по-силно от визитната ви картичка, когато се стигне до установяването на вашата наличност. А сега ставайте и тръгвайте с нас да откупите греховете си.
Огдън става и си оправя вратовръзката. След като намериха парите в него, не обелва дума.
— Много хитро измислено — възхищава се капитанът. — Домъкнал се в тоя затънтен край, гдето жива душа почти не стъпва, купил си ранчо и гледа овце човекът! По-хитро скривалище не мога да си представя.
Един от потерята отива в кошарата и подкарва другия овчар — мексиканец на име Джон Сализ, — който оседлава Огдъновия кон, и цялата шерифска шайка с оръжие в ръка обкръжава своя пленник, готова да го закара в града.
Преди да тръгнат, Огдън поверява ранчото на Джон Сализ и му обяснява как да бъдат остригани овцете и къде да ги изкарва на паша — все едно, че смята след два-три дяи да се върне. А след два часа някой ся Пърсивал Сейнт Клер, бивш овчар в ранчото Чикито, се понася на юг на друг кон, взет от споменатото ранчо, и в джоба му са сдиплени сто и девет долара — цената на добрата услуга и остатъкът от надниците.
Червеноликият млъкна и се ослуша. Някъде иззад хълмовете долетя писъкът на товарен влак, наближаващ гарата.
Дебелият омърлушен човек, който седеше до него, изсумтя и заклати бавно и неодобрително невчесаната си глава.