Толман бе повален на балкона. Той видя как от силния удар останалите се сгромолясват на пода. Браун обаче не бе спрян от подовата обшивка.
Когато ускорението връхлетя, той кръжеше из въздуха над отвора на тръбопровода за горивото.
Толман видя как едрото му тяло изчезна през отвора.
Разнесе се неописуем звук.
Долкуист, Фърн и Котън се изправиха с мъка на краката си. Те отидоха предпазливо до дупката и погледнаха надолу.
— Да не би да е… — извика Толман.
Котън се бе извърнал настрани. Долкуист не се помръдна от мястото си — очевидно парализиран, мислеше си Толман, докато не видя как раменете му се затресоха. Фърн вдигна поглед към балкона.
— Той мина през филтровата преграда — рече той. — Тя представлява мрежа с отвори от един инч.
— Проби ли я?
— Не — отвърна решително Фърн. — Не я проби. Той мина през нея.
От четири „G“ и падане от двадесет и четири метра се получаваше нещо наистина ужасно. Толман притвори очи и каза:
— Куент!
— Предавате ли се?
— За нищо на света! В сдружението ни няма такава вътрешна зависимост. Можем да се справим и без Браун.
Толман седна на балкона, хвана се за парапета и провеси крака надолу в празното пространство. Вторачи се в звездния глобус, който се намираше на дванайсет метра вляво от него. Червената точица, която обозначаваше кораба, бе неподвижна.
— Според мен ти вече не си човек, Куент — рече той.
— Защото не използвам бластер ли? Но сега разполагам с най-различни оръжия, с които мога да се сражавам. Аз не си правя илюзии, Ван. Боря се за живота си.
— Все още можем да се споразумеем.
— Казах ти, че ще забравиш за нашата дружба преди мен — рече Куентин. — Сигурно ти е било известно, че това отвличане може да завърши единствено с моята смърт. Но очевидно това не те е вълнувало.
— Не очаквах, че ти…
— Да — прекъсна го високоговорителят. — чудя се дали не би пристъпил към осъществяването на плана дори ако все още имах човешки образ. А що се отнася до дружбата — използвай психологичните си номера, Ван. Ти гледаш на моето механично тяло като на враг, като на бариера между теб и истинският Барт Куентин. Вероятно ти съзнателно го мразиш и по тази причина желаеш да го унищожиш. Макар че заедно с него ще унищожиш и мен. Не знам — може би смяташ, че по този начин ще ме избавиш от онова нещо, което е издигнало бариерата. А забравяш, че в основата си аз съм си все същият.
— С теб играехме шах — рече Толман. — но тогава не унищожавахме пионките.
— Аз съм в шах — възрази Куентин. — Мога да продължа борбата единствено с двата си коня. И ти все още имаш топове и офицери. Можеш да продължиш право към целта си. Предаваш ли се?
— Не! — отсече Толман. Очите му не изпускаха червената светлина. Видя я как леко потрепна и сграбчи неистово металния парапет. Тялото му политна, щом корабът подскочи. Едната му ръка се отскубна от парапета. Но другата се задържа. Звездният глобус бурно се люлееше. Толман преметна крак през парапета, с мъка се покатери обратно до своето опасно високо място и погледна надолу. Фърн бе все още вързан с предпазното въже. Долкуист и дребничкият Котън се пързаляха по пода, за да се блъснат с трясък в един стълб. Някой изпищя.
Облян в пот, Толман внимателно слезе. Ала докато стигна до Котън, той бе вече мъртъв. Плъзналите във всички посоки пукнатини по стъклото на шлема му и изкривените потъмнели черти на лицето му даваха отговора.
— Блъсна се право в мен — давеше се Долкуист. — Стъклото му се разби о задната част на шлема ми…
Хлорираната атмосфера в херметически затворения кораб бе отнела живота на Котън не леко, но бързо. Долкуист, Фърн и Толман кръстосаха погледи.
— Останахме само трима — заговори русият гигант. — Това не ми харесва. Това никак не ми харесва.
Фърн оголи зъби.
— Значи все още подценяваме тази твар. Отсега нататък се превържете здраво за стълбовете. Не се движете, без да сте се закотвили сигурно. Стойте настрана от всичко, което може да създаде неприятности.
— Продължаваме да летим обратно към Земята — рече Толман.
— Да. — кимна Фърн. — Бихме могли да отворим някой люк и да излезем в открития Космос. И после какво? Имахме намерение да използваме този кораб. Значи трябва да го използваме.
— Ако се предадем… — започна Долкуист.
— Обричаме се на смърт — отсече решително Фърн. — Все още разполагаме с време. Аз проследих някои от връзките. Изключих доста вериги.
— Все още ли смяташ, че можеш да се справиш?
— Да, така смятам. Ала още малко не се пускайте. Ще намеря отговора, преди да навлезем в земната атмосфера.