— Същото казах и аз, когато я видях. Няма измама. Изкопала я от осми парцел.
Греъм измъкна изпод леглото си едно куфарче и извади от него лупа. Той нагласи монетата под оптичното стъкло и започна да я оглежда отвсякъде.
— Е, какво ще кажеш? — нетърпеливо попита Лили.
— Невероятно — промърмори очарован Греъм. — Златна милиаренсия. Около тринадесет грама и половина. Никога до сега не съм виждал такава. Срещат се много рядко. Някой колекционер вероятно би платил между шест и осем хиляди долара за нея.
— Чий е образът върху лицевата страна?
— Фигура в цял ръст на Теодосий Велики, император на Римската и Византийска империи. Това изображение се среща доста често по лицевите страни на монетите от онази епоха. Ако се вгледаш по-внимателно, ще различиш в краката му пленници, а в ръцете му глобус и лабарий.
— Лабарий?
— Да, флаг, на който са изписани гръцките букви ХР. Те образуват нещо като монограм, който означава „В името на Христа“. Използван за пръв път от император Константин след покръстването му. Наследниците му го възприели от него.
— Можеш ли да разчетеш надписа на гърба й? — попита Гронквист.
Очите на Греъм изглеждаха неестествено уголемени през лупата, докато изучаваше монетата.
— Има три думи. Първата прилича на TRIVMFATOR. Останалите две не мога да разчета. Те са почти напълно изтрити. В каталозите за колекционери сигурно е дадено описание и превод на латински. Ще трябва да почакам, докато се завърнем в цивилизацията, за да видя какво пише за тях.
— Можеш ли да определиш възрастта й?
Греъм се загледа замислено в тавана.
— Сечена е по време на царуването на Теодосий, което ако правилно си спомням, е било от 379 до 395 година от Новата ера.
Лили погледна към Гронквист.
— Попадна точно в десетката.
Той поклати глава.
— Немислимо е да се предполага, че ескимоси, живели през четвърти век, са поддържали контакти с Римската империя.
— Не можем напълно да изключим тази вероятност — продължи да упорства Лили.
— Разчуе ли се това, медиите ще вдигнат голяма шумотевица и ще започнат да правят какви ли не догадки — заяви Хоскинс, който за пръв път разглеждаше монетата.
Гронквист отпи глътка коняк.
— Антични монети са били откривани къде ли не. Но датата и източникът им рядко са били определяни с точност, която би задоволила археологическото братство.
— Може би — бавно каза Греъм. — Но аз бих дал моя „Мерцедес“ кабриолет, за да разбера как се е озовала тук.
В продължение на няколко минути всички гледаха безмълвно монетата, всеки потънал в собствените си мисли.
Най-сетне Гронквист наруши мълчанието.
— Изглежда единственото нещо, което със сигурност знаем, е, че сме изправени пред истинска загадка.
3
Малко преди полунощ мъжът, който се представяше за Дейл Лемке, започна предварително отработените си приготовления за напускане на реактивния пътнически самолет. Въздухът беше кристалночист и прозрачен. Над гладката тъмна ивица на морския хоризонт като петно с неясни очертания се издигаше Исландия. Малката островна страна ясно се открояваше в мрака, осветена от бледите, призрачно зеленикави лъчи на Северното сияние.
Той беше забравил за труповете около себе си. Беше привикнал към миризмата на кръв и от нея вече не му се гадеше. Смъртта и кървавите съсиреци бяха неразделна част от неговата работа. Гледаше на обезобразените тела с безразличието на патолог или на някой квартален касапин.
Самозванецът се отнасяше съвсем безпристрастно към убийствата. За него броят на мъртъвците беше просто сбор от цифри. Плащаха му добре; той беше наемник, но също така и религиозен фанатик, който убиваше в името на една кауза. Странно, единственото нещо в работата му, което го дразнеше, беше, че го наричаха наемен убиец или терорист. Ненавиждаше тези думи. Те носеха някаква политическа окраска, а той изпитваше силна неприязън към политиците.
Беше човек с хиляди самоличност, перфекционист, който се отнасяше с презрение към безразборната стрелба по тълпите или недодяланите взривни устройства, поставени в автомобили. Смяташе, че това са играчки за недорасли глупаци. Неговите методи бяха много по-изкусни. Той никога не се осланяше на случайността. Често за следователите по света беше трудно да различат неговите успешни акции от обикновени нещастни случаи.