— Тогава да ги ударим с „парашути стелт“ през нощта.
— Би могло — отвърна кратко Холис, съгласявайки се.
Дилинджър се размърда неудобно в платнения си стол.
— Един нощен десант и без това е достатъчно опасен, но да се спуснем слепешката върху кораб със загасени светлини, това може да означава живо клане. Знаеш това, Морт, както и аз. От четиридесет души петнадесет ще пропуснат целта и ще паднат в морето. Двадесет ще получат наранявания, като се ударят в твърдите и изпъкнали части на кораба. Ще бъде цяло чудо, ако имам пет човек в бойна готовност.
— Не можем да изключим това.
— Да изчакаме, докато постъпи повече информация — предложи Дилинджър. — Всичко зависи от това къде се намира корабът. Едно е той да стои закотвен някъде, съвсем друго е, ако плава някъде по морето. Веднага щом получим сведения за окончателното му положение, аз ще съставя план за тайното му атакуване и ще ти го връча за последно одобрение.
— Много добре — съгласи се Холис. — Как са момчетата?
— Учат си домашната работа. До кацането ни в Пунта Аренас те ще трябва да са научили наизуст „Лейди Фламбъро“, така че да могат да тичат по палубите му с вързани очи.
— Трудна задача им се е паднала този път.
— Ще се справят. Номерът е да ги качим на борда невредими.
— Има едно нещо — каза Холис с дълбока загриженост върху лицето си. — Последната оценка от разузнавателните източници за силата на похитителите… тя току-що пристигна от Пентагона.
— За колко души става въпрос, пет, десет, може би дванадесет?
Холис се поколеба.
— Ако приемем, че екипажът на мексиканския кораб, превозващ руда, който се е качил на борда на туристическия кораб, е също въоръжен… тогава може би имаме общо около четиридесет души.
Дилинджър зяпна.
— О, боже. Ще атакуваме терористи, чийто брой е равен на нашия?
— Така изглежда — кимна мрачно Холис.
Шокиран, Дилинджър поклати глава в неодобрение и прекара ръка по челото си. След това очите му се впиха в тези на Холис.
— На някои хора — каза мрачно той — доста ще им припари под задника, преди тая дандания да свърши.
Лейтенант Самюъл Т. Джоунс влезе тичешком в един голям офис, намиращ се в бетонен бункер, прокопан дълбоко под земята в един хълм в покрайнините на Вашингтон, окръг Колумбия. Той бе запъхтян, сякаш току-що бе участвал в спринт на двеста метра, което всъщност бе и сторил — точното разстояние от залата за свръзка до лабораторията за фотоанализ бе само с две стъпки по-късо.
Той държеше една огромна фотоснимка, разпъната между вдигнатите си ръце и лицето му бе пламнало от възбуда.
Джоунс често бе търчал по коридорите по време на тренировки за действие при кризисни ситуации, но той, както и останалите триста мъже и жени, които работеха в Центъра за бойна готовност на Силите за специални операции, не бяха влагали в това цялото си сърце до този момент. Обикновените тренировки не покачваха адреналина в кръвта им, както се бе случило сега, при истинската тревога. След като бяха чакали като потънали в зимен сън мармоти, те внезапно се оживиха, след като бяха вдигнати по тревога от Пентагона във връзка с отвличането на „Лейди Фламбъро“.
Генерал-майор Франк Додж оглавяваше Силите за специални операции или накратко ССО. Той и няколко членове на екипа му напрегнато очакваха пристигането на последното спътниково изображение на водите южно от Огнена земя, когато Джоунс влезе с трясък в стаята.
— Нося я!
Додж погледна строго младия офицер заради неподобаващото за един военен вълнение.
— Трябваше да бъде тук преди осем минути — изсумтя той.
— Вината е моя, господин генерал. Позволих си волността да изрежа външните участъци и да уголемя зоната на непосредствено търсене, преди да я подам към компютъра за обработка.
Строгото изражение на Додж омекна и той кимна одобрително.
— Добре сте се сетили, лейтенант.
Джоунс въздъхна кратко и бързо закачи най-новата спътникова снимка върху една дълга дъска на стената под светлината на един ред скрити прожектори. До нея висеше друга снимка, направена по-рано, която показваше последното известно местонахождение на „Лейди Фламбъро“, заградено с червен цвят, изминатият от него път бе отбелязан със зелен, а предполагаемият му курс с оранжев.