Джоунс отстъпи назад, когато генерал Додж и офицерите му се струпаха около снимката и почнаха нетърпеливо да се взират за малката точица, означаваща туристическия кораб.
— За последен път корабът е бил заснет от спътника на около сто километра южно от нос Хорн — каза един майор, като следеше курса от предходната карта. — В този момент той трябва да е вече доста навътре в Пролива на Дрейк и да наближава островите до антарктическия полуостров.
След почти едноминутно проучване генерал Додж се обърна към Джоунс.
— Вие разгледахте ли снимката, лейтенант?
— Не, сър, бързах да я донеса колкото се може по-скоро.
— Сигурен сте, че това е последното предаване от спътника?
Джоунс изглеждаше объркан.
— Да, сър.
— Да няма грешка?
— Не, никаква — отвърна Джоунс, без да се колебае. — Спътникът Сийсат на НЮМА е заснел този участък с цифрови електронни импулси, изпратени мигновено до наземни станции. Изображението, което в момента гледате, е отпреди не повече от шест минути.
— Кога ще получим следващата снимка?
— Ландсат трябва да премине по орбита над района след четиридесет минути.
— А Каспър?
Джоунс погледна часовника си.
— Ако се върне по разписание, след четири часа вече ще гледаме филма.
— Донесете ми го веднага щом пристигне.
— Да, сър.
Додж се обърна към подчинените си:
— Е, господа, от Белия дом въобще няма да харесат това.
Той прекоси стаята и вдигна един телефон.
— Свържете ме с Алън Мърсиър.
Гласът на съветника по националната сигурност се появи в слушалката след двадесет секунди.
— Надявам се да имате добри новини, Франк.
— Съжалявам, но нямаме — отговори категорично Додж. — Изглежда, туристическият кораб…
— Е потънал? — прекъсна го Мърсиър.
— Не можем да кажем със сигурност.
— А какво тогава можете да кажете?
Додж пое дълбоко дъх.
— Моля, информирайте президента, че „Лейди Фламбъро“ е изчезнал отново.
47
В началото на деветдесетте години оборудването за изпращане на фотоснимки или графични изображения по целия свят посредством микровълни с помощта на спътници или в рамките на един град посредством оптични влакна, бе станало неизменна част от обзавеждането на деловите и правителствените офиси също както копирните машини. Сканирано с лазер и след това предадено към лазерен приемник, изображението можеше да бъде възпроизведено почти мигновено с живи цветове и с изключителна детайлност.
Благодарение на това, десет минути след обаждането на генерал Додж, президентът и Дейл Никълс се бяха навели над бюрото в Овалния кабинет и разглеждаха направената от Сийсат снимка на водите отвъд края на Южна Америка.
— Този път наистина може да е отишъл на дъното — каза Никълс. Той се чувстваше уморен и объркан.
— Не вярвам — каза президентът, с маска на сдържана ярост върху лицето си. — Похитителите имаха възможност да разрушат кораба след Пунта дел Есте и да изчезнат безследно с „Генерал Браво“. Защо ще го потопяват сега?
— Един от вариантите е да избягат с подводница.
Президентът като че ли вече бе престанал да слуша.
— Тази наша неспособност да се справим с кризата ме плаши. Всичките ни действия сякаш затъват в блатото на инерцията.
— Бяхме заварени неподготвени и невъоръжени — неубедително подхвана Никълс.
— Нещо, което започна твърде често да се случва тук — промърмори президентът. Той вдигна поглед, в очите му гореше огън. — Отказвам да изоставя така лесно тези хора на произвола на съдбата. Задължен съм на Джордж Пит. Без неговата подкрепа аз нямаше да седя в Овалния кабинет. — Той направи пауза, за да може думите му да окажат ефект. — Няма да допуснем да се провалим отново.
Сид Грийн също разглеждаше спътниковите снимки. Специалист по фоторазузнаване към Агенцията за национална сигурност в главната й квартира във Форт Мейър, той бе извел на екрана едно до друго последните две спътникови изображения. Заинтригуван, той игнорира най-новата снимка, тази, върху която не бяха успели да открият кораба, и съсредоточи вниманието си върху другата. С помощта на електронен обектив той уголеми малката точица, която представляваше „Лейди Фламбъро“.