Смъртта на Хала Камил беше нещо повече от обикновена задача. За него това беше въпрос на дълг. Беше усъвършенствал внимателно разработения си план в продължение на пет месеца, последвани от търпеливо изчакване да настъпи удобен момент за изпълнението му.
Жалко, мислеше си той. Камил беше красива жена. Но тя представляваше заплаха и трябваше да бъде ликвидирана.
Той плавно намали газта и леко придвижи напред щурвала, като започна постепенно да снижава самолета. За всеки друг, с изключение на някой пилот, лекият спад на скоростта и височината беше недоловим.
Екипът, който обслужваше пътническия салон, не му беше създал никакво безпокойство. В този момент повечето от пътниците вече бяха задрямали, опитвайки се безуспешно да заспят — нещо, което трудно им се удаваше по време на дългите самолетни полети.
Той за пореден път провери курса и разгледа падащите показания на бордовия компютър, който беше препрограмирал така, че да показва времето и разстоянието до района, в който смяташе да се спусне.
След петнадесет минути самолетът прелетя над необитаваната част на южното крайбрежие на Исландия и се насочи към вътрешността на страната. Пейзажът долу представляваше смесица от сиви скали и бял сняг. Той свали задкрилките и намали скоростта на боинга, който сега вече летеше с триста петдесет и два километра в час.
Убиецът превключи автопилота на нова радиочестота, излъчвана от маяк, разположен върху склона на Хофсйокул — ледник в центъра на острова, висок хиляда седемстотин тридесет и седем метра. След това зададе височината така, че самолетът да се блъсне в него на сто и петдесет метра под върха му.
Той започна методично да разбива и поврежда комуникационната апаратура и индикаторите за посока. Освен това започна да изхвърля гориво, като мярка за двойно подсигуряване в случай, че нещо непредвидено наруши изпълнението на неговия грижливо замислен план.
Оставаха още осем минути.
Той се спусна в адската дупка през капака на пода. Вече беше обул чифт произведени във Франция обуща с дебели, еластични подметки, предназначени за въздушни десантчици. Припряно извади от сака парашутистки комбинезон и го навлече. В чантата не беше останало място за шлем и той надяна скиорска маска и вълнена шапка. След това дойде ред на чифт ръкавици, очила и висотомер, който пристегна с каишка на китката си.
Той закопча коланите на парашута и провери дали ремъците са удобно нагласени. Екипировката се намираше на гърба му. Резервният парашут беше разположен между раменете му, а главният — отзад на кръста. Щеше да използва купол с обтекаема правоъгълна форма, който се отваряше на по-голяма височина.
Той погледна към циферблата на часовника си. Една минута и двадесет секунди. Отвори аварийния люк и в адската дупка нахлу силна въздушна струя. Проследи стрелката на секундарника и започна предстартовото отброяване.
Когато стигна до нула, той скочи през тесния отвор с краката напред и с лице по посока на полета. Въздушният поток връхлетя върху му с мразовитата мощ на лавина и го остави без дъх. Самолетът профуча край него с оглушителен рев. За един кратък миг той усети топлината от ауспуха на турбореактивния двигател, след това изостана далеч назад и започна да пада.
С лице обърнато надолу, извил тяло, с леко присвити колене и протегнати напред ръце, Лемке впери поглед под себе си. На земята не се виждаха никакви светлини.
Той предположи най-лошото — че неговите хора не са успели да стигнат на определеното място за среща. Без обозначена зона за приземяване нямаше да бъде в състояние да определи отклонението, дължащо се на вятъра и посоката на падане. Би могъл да се приземи на километри оттук или още по-лошо — да падне сред назъбените ледове и да се нарани тежко — в този случай никога не биха успели да го открият навреме.
За десет секунди беше изминал почти триста и шестдесет метра. Стрелката на фосфоресциращия циферблат на висотомера започна да навлиза в червения сектор. Не можеше да чака повече. Освободи изтеглящото парашутче и го пусна по вятъра. То увисна неподвижно в небето и изтегли главния купол.
С облекчение чу как парашутът се отвори със силно плющене. Той увисна под него прав. Извади ръчното си фенерче и насочи тесния лъч нагоре. Куполът се беше разтворил над главата му.
Изведнъж на около километър и половина вдясно от него се появи кръг от мигащи светлини. После някой изстреля сигнална ракета и тя увисна за няколко секунди във въздуха — време, достатъчно да определи посоката и скоростта на вятъра. Той придърпа дясната командна връв и започна плавно да се носи към светлините.