Контурите бяха замъглени и твърде неясни, за да може да се различи нещо повече от профила на кораба. Той се обърна към компютъра вляво и въведе последователност от инструкции. Няколко подробности, които до този момент бяха останали скрити за погледа, сега се откроиха ясно. Можеше да се различи коминът и формата на надстройката, както и неясните очертания на части от горните палуби.
Той си поигра с клавиатурата на компютъра, като се мъчеше да направи чертите на презокеанския кораб по-остри. Прекара така почти час, след което се облегна назад, сложи ръце зад главата си и насочи погледа си към екрана.
Вратата на затъмнената стая се отвори и влезе шефът на Грийн, Вик Патън. Той застана за миг зад Грийн, като гледаше изображението на екрана.
— Все едно да се мъчиш да прочетеш вестник на улицата от покрива на Световния търговски център — отбеляза той.
Грийн заговори, без да се обръща:
— Снимка на ивица с размери 70 на 130 километра не може да ни предложи кой знае каква разделителна способност, дори след увеличаване и компютърна дообработка.
— Някаква следа от кораба на последната снимка?
— Абсолютно никаква.
— Колко жалко, че не можем да спуснем толкова ниско една от нашите шпионски птички КХ.
— КХ-16 би могъл да направи добра снимка.
— Положението в Близкия изток отново е напечено. Не мога да сваля нито един от тях от орбита, преди нещата там да са се уталожили.
— Тогава изпратете Каспър.
— Вече е тръгнал един — каза Патън. — На обяд ще можеш да видиш какъв цвят имат очите на похитителите.
Грийн направи знак към електронния обектив:
— Хвърли едно око и ми кажи дали нещо не ти изглежда наред.
Патън притисна челото си към гумения окуляр и се взря в петънцето, което представляваше „Лейди Фламбъро“.
— Твърде много е размазано, дявол да го вземе. Не се виждат никакви подробности. Какво пропускам?
— Провери носовата част.
— Как можеш да различиш предната от задната част?
— По морската диря зад кърмата — отговори търпеливо Грийн.
— Окей, видях нещо. Палубата зад носа изглежда затъмнена, като че ли е покрита с нещо.
— Браво, ще получиш златен медал — каза Грийн.
— Какво ли са замислили? — разсъждаваше Патън.
— Ще узнаем, когато пристигне филмът от Каспър.
На борда на С-140, който в момента прелиташе над Боливия, цареше атмосфера на горчиво разочарование. Фотоснимката, на която липсваше туристическият кораб, бе приета чрез лазерния приемник на самолета и причини същото вълнение в претъпкания команден център, както във висшите кръгове на властта във Вашингтон.
— Къде, по дяволите, се е дянал? — поиска да узнае Холис.
Дилинджър можа само да промърмори объркано:
— Не може да е изчезнал.
— Не може, но е факт. Виж сам.
— Видях. Не мога да забележа нищо повече от това, което ти си забелязал.
— За трети пореден път ни се изплъзват под носа поради погрешна информация, гадно време или повреда в оборудваното. А сега преследваният обект започва да си играе и на криеница с нас.
— Трябва да е потънал — промърмори Дилинджър. — Не виждам друго обяснение.
— Не мога да си представя как четиридесет похитители ще се решат на колективно самоубийство.
— Какво ще правим сега?
— Не виждам какво друго можем да сторим, освен да поискаме инструкции от Центъра за бойна готовност.
— Да прекратим ли мисията? — попита Дилинджър.
— Само в случай, че получим заповед за връщане.
— Значи продължаваме.
Холис кимна потиснато:
— Ще летим на юг до второ нареждане.
Последният, който научи новината, бе Пит. Той спеше като пън, когато Руди Гън влезе в каютата му и го разтърси, за да го събуди.
— Размърдай се — каза енергично Гън. — Имаме голям проблем.
Пит ококори очи и погледна циферблата на часовника си.
— Глобиха ли ни за повишаване на скоростта при влизане в Пунта Аренас?
Гън погледна Пит, уморен и отчаян. Човек, който след като е бил събуден от дълбок сън, може да бъде в жизнерадостно настроение и е способен веднага да изръси някоя глупава шега, трябва да е произлязъл от някое отдавна изчезнало разклонение на човешката еволюция.