— На интуиция.
Надеждите на Холис започнаха да се стопяват.
— Да не би да гледате на карти или си имате кристално кълбо? — попита язвително той.
— Всъщност предпочитам да хвърлям боб — върна му го Пит.
Настъпи кратко, студено мълчание, което сякаш продължи цяла вечност. Холис усети, че нищо няма да постигне, ако продължава да се държи агресивно. Той допи кафето си и започна да върти чашката в ръцете си.
— Добре, господа. Съжалявам, малко попрекалих. Не съм свикнал да имам вземане-даване с цивилни.
Лицето на Пит не изразяваше неприязън, а само леко забавление.
— Ако това ще ви накара да се чувствате по-удобно, аз съм с чин майор от военновъздушните сили.
Холис се намръщи:
— Мога ли да попитам какво правите на кораб на НЮМА?
— Да го наречем дългосрочна задача — но това е дълга история, за която нямаме време да се впускаме в подробности.
Дилинджър се сети пръв. Холис щеше да се сети още в мига, в който бяха представени, но тогава в ума му витаеха безброй въпроси.
— Случайно да имате някаква връзка със сенатора Джордж Пит? — попита Дилинджър.
— Той ми е баща.
Крайчецът на завесата леко се повдигна и през пролуката двамата офицери видяха лъч светлина. Холис придърпа един стол и се намърда в него.
— Окей, мистър Пит, разкажете ни, моля, какво сте открили.
Дилинджър се намеси внезапно:
— Последният доклад сочеше, че „Лейди Фламбъро“ се е отправил към Антарктика. Вие казвате, че той все още е на повърхността. Новите снимки лесно ще го открият сред плаващата ледена маса.
— Ако разчитате на Каспър СР-деветдесет — каза Пит, — напразно си губите времето.
Дилинджър хвърли един безрадостен поглед към Холис. Бяха ги изпреварили. Тази необичайна компания от океанографи и моряци разполагаше със също толкова информация, колкото и те самите.
— СР-деветдесет може да заснеме триизмерни изображения на разстояние сто хиляди километра с такава разделителна способност, че ще можете да различите шевовете на футболна топка — заяви Холис.
— Безспорно. Но ако топката е направена да изглежда като скала?
— Все още не разбирам.
— Ще разберете по-добре, когато ви го покажем — каза Пит. — Екипажът е организирал малка демонстрация на палубата.
Върху откритата палуба на кърмата бе разгънат голям непрозрачен лист от бяло пластмасово фолио, който бе здраво закрепен, за да стои добре изпънат и да не се издува от неуморния бриз. До него стоеше капитан Стюарт с двама души от екипажа, които държаха един противопожарен маркуч.
— По време на нашето изследване на дъното около „Генерал Браво“, ние се натъкнахме на руло от това пластмасово фолио — започна лекцията си Пит. — Допускам, че то е паднало случайно от „Лейди Фламбъро“, когато двата кораба са се срещнали. То лежеше на дъното сред празни варели от боя, която похитителите са използвали за дегизирането на туристическия кораб с цел той да наподобява на външен вид мексиканския товарен кораб. Съгласен съм, че доказателството е неубедително. Ще трябва просто да ми повярвате. Всички следи водят към още една камуфлажна история. На последната спътникова снимка не е имало нищо, защото погледите на всички са търсили кораб. „Лейди Фламбъро“ вече не изглежда като кораб. Главатарят на терористите трябва да е голям ценител на изкуството. Той е заимствал метода на оспорвания от мнозина скулптор Кристо, известен със своите скулптори от пластмаса, разположени на открито. Той опакова с пластмасови покрития сгради, заливи и острови. Той провеси една огромна завеса в Райфъл Гап, щата Колорадо и построи ограда, която се простираше на много мили в Мърин Каунти, Калифорния. Водачът на похитителите е отишъл още по-далеч, като е опаковал целия туристически кораб, който не е много голям. Характерните очертания на корпуса може би са променени посредством подпори и скелета. След като фолиото е било нарязано на отделни части, номерирани съобразно положението им, стотината заложници и похитителите са могли да свършат цялата работа точно за десет часа. Те са били вече започнали, когато Ландсат е преминал по орбита над тях. Компютърното увеличение на снимката не е било достатъчно ясно, за да се видят подробности от тяхната дейност. Половин ден по-късно, когато над тях е преминал Сийсат, не е имало нищо за идентифициране — нито кораб, нито някакви наподобяващи кораб очертания. Бързам ли много?