— Никога не съм предполагал, че ще умра от глад и студ на луксозен туристически кораб.
— Нито пък аз — каза Хала.
Президентът Хасан леко изохка, като сменяше позата си и вдигна глава.
— Боли ли ви гърба? — попита президентът Де Лоренцо със загрижено лице.
— Толкова ми е студено, че не чувствам вече болка — каза Хасан с измъчена усмивка.
— Да ви помогна да се изправите?
— Не, благодаря ви. Смятам да си остана в леглото и да запазя малкото сили, които са ми останали. — Хасан погледна към Де Лоренцо и се усмихна леко. — Иска ми се да се бяхме срещнали и опознали при по-приятни обстоятелства.
— Чувал съм американците да казват, че политиката може да направи идейни съмишленици хора, които до вчера са били напълно непознати един на друг. Ние сме типично потвърждение на това.
— Когато се измъкнем от тук, трябва да ми дойдете на гости в Египет.
Де Лоренцо кимна:
— Съгласен, същото се отнася и за вас. Вие също трябва да посетите Мексико.
Двамата президенти тържествено се ръкуваха — те вече не бяха държавни глави, на които всички гледаха да угодят, а двама мъже, които споделяха една и съща участ, върху която нямаха власт, мъже, които бяха решили да посрещнат края с достойнство.
— Двигателите спряха — каза внезапно Хала.
Сенаторът Пит кимна:
— Току-що хвърлиха котва. Акостирали сме, затова похитителите са изключили двигателите.
— Трябва да сме близо до суша.
— Не можем да разберем, тъй като прозорците на левия борд са закрити.
— Много лошо, като слепи сме — каза Хасан.
— Ако един от вас пази до вратата, аз ще се опитам да понатисна прозореца — каза Пит. — Веднъж да пробия стъклото, без пазачите ни да разберат, ще издялам отвор в дървената плоча. С малко повече късмет може би ще видим къде се намираме.
— Аз ще слушам до вратата — предложи услугите си Хала.
— Тук е достатъчно студено и без да вкарвате още студ отвън — каза обезсърчено Де Лоренцо.
— Температурата навън е същата като вътре — отвърна рязко сенаторът.
Той нямаше намерение да си губи времето в спорове, а веднага отиде до панорамния прозорец във всекидневната. Той бе два метра висок и един метър широк. От външната му страна нямаше палуба за разходка. Входните врати на кабините и апартаментите водеха към вътрешността на кораба. Прозорците в стената бяха наравно с външната страна на корпуса.
Единствените открити участъци, където патрулираха похитителите, бяха палубите около басейна и общия салон, както и площадките за наблюдение на носа и кърмата.
Сенаторът почука стъклото с кокалчетата на ръката си. Ответният звук бе приглушен и басов. Стъклото бе дебело. То бе предназначено да издържа на разрушителния удар на огромните вълни и на ветрове с ураганна сила.
— Някой да носи диамантен пръстен? — попита той.
Хала извади ръце от джобовете на лекия си шлифер, протегна ги и размърда пръстите си, като показа два малки пръстена с инкрустирани опали и тюркоази.
— Мюсюлманските ухажори нямат навика да глезят жените си с щедри дарове.
— Трябва ми по-масивен камък.
Президентът Хасан измъкна един голям пръстен от един от розовите си пръсти.
— Този е с тегло три карата.
Сенаторът разгледа камъка на сумрачната светлина.
— Този ще свърши добра работа. Благодаря ви.
Той работеше бързо, но внимателно, без да вдига много шум, като изрязваше отвор с големина колкото да си промуши пръста. Той често спираше, за да стопли с дъха ръцете си. Когато пръстите му започнаха да се вкочанясват, той ги пъхна и държа под мишниците си, докато те не се раздвижиха отново.
Той не искаше да мисли за това какво щяха да направят с него похитителите, ако го заловяха. Пред очите му за миг се мярна видението как надупченият му от куршуми труп се носи надолу по течението.
Той начерта една линия в кръг около малкото отворче в средата и започна да я повтаря, като с всеки изминат път острието потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Трудната част се състоеше в това да не се позволи на парчето стъкло да падне навън и да се удари в стоманения корпус на кораба, при което щеше да се чуе дрънчене.
Той промуши пръста си през дупката, сви го и го дръпна навътре. Стъкленият кръг поддаде. Той бавно го издърпа назад и го сложи върху килима. Добра работа. Сега пред себе си той имаше достатъчно голям отвор, за да може да си покаже навън главата.