За един час петте му камери можеха да заснемат половината от територията на Съединените щати по дължина и то само с едно прелитане. Фотоснимачното му оборудване можеше да прави черно-бели, цветни и инфрачервени филми, както и да заснема триизмерни изображения. Освен това то използваше и няколко строго секретни технологии за заснемане на изображения, за които обикновените професионални фотографи не бяха дори и чували.
Подполковник Джеймс Слейд нямаше много работа. Това бе един дълъг и отегчителен разузнавателен полет от военната база в калифорнийската пустиня Мохави. Той преминаваше на ръчно управление единствено по време на операциите по презареждане с гориво. Двигателите на Каспър бяха много лакоми. Той трябваше да бъде на два пъти презареждан от самолети цистерни както на отиване, така и на връщане.
Слейд разгледа приборите с критично око. Каспър бе нов самолет и тепърва щеше да разкрива всичките си кусури. С облекчение видя, че показанията на таблото са нормални. След това въздъхна и измъкна една миниатюрна електронна игра от джоба на летателния си костюм. Започна да натиска бутоните под едно малко прозорче за наблюдение, като се мъчеше да прекара един малък водолаз покрай огромен октопод, за да достигне до сандък със съкровище.
След няколко минути играта му омръзна и той се взря напред и надолу в замръзнала пустош, която представляваше Антарктика. Далече долу, под купола на диамантено синьото небе блестеше извитият, подканващ пръст на северния полуостров и близките до него острови.
Ледът, скалите и морето бяха сътворили една красива необятност, величествена за окото и страховита за духа. От двадесет километра височина гледката можеше да изглежда и приятна, но Слейд знаеше какво се криеше зад нея. Той веднъж бе доставял провизии за една научноизследователска станция на южния полюс и бързо бе научил, че в царството на вечния лед красотата и враждебността вървяха ръка за ръка.
Той добре помнеше смразяващите температури. Не вярваше, че е възможно човек да се изплюе и да види как слюнката му замръзва, преди да падне на земята. Не бе забравил и жестокия вятър, който бушуваше в най-студения континент в света. Не можеше да си представи, че има ветрове със скорост сто и шестдесет километра в час, докато сам не ги изпита на гърба си.
Слейд никога не можеше да проумее какво толкова привлича някои хора към този леден ад. След като се върна в базата, му се прииска да се обади на шега на някоя пътническа агенция и да ги попита за резервации в някой добър курортен хотел близо до южния полюс.
Внезапно от един от трите високоговорителя в кабината прозвуча женски глас.
— Моля за внимание. След малко ще пресечете външната граница на маршрута на вашия полет с координати седемдесет градуса географска дължина и седемдесет градуса географска ширина. Изключете автопилота, завийте на сто и осемдесет градуса, и започнете сега. Новият курс на обратния полет е програмиран в компютъра. Моля, въведете съответния код. Приятен полет до вкъщи.
Слейд изпълни инструкциите и направи ленив завой. Веднага щом компютърът установи обратния курс, той включи отново на автопилот и се намести по-удобно на тясната си седалка.
Подобно на много други мъже, които летяха на разузнавателни мисии, той се помъчи да си представи лицето и тялото, които се криеха зад този безплътен глас. Носеше се слух, че тя тежи сто и петдесет килограма, че е на шестдесет години и има дванадесет внучета. Нито един пилот с трезво въображение не би повярвал на такава разстройваща духа мисъл. Тя трябва да прилича на Сигърни Уийвър. Може би тя самата бе Сигърни Уийвър. Той реши да проучи тази примамлива възможност по пътя за вкъщи.
След като разреши този деликатен проблем, Слейд отново провери таблото с уредите. След това се отпусна назад, докато скованата във вечни ледове земя се отдалечаваше зад опашката на самолета. След като се озова отново над морето, той се върна към малката си електронна игра със съкровището.
Той не виждаше смисъл да продължава да гледа как светът се изнизва под него, особено след като Огнена земя бе забулена с плътна покривка от черни облаци. Той бе учил достатъчно география, за да знае, че това бе една нещастна земя с постоянни ветрове, дъжд и сняг.
Слейд бе почти благодарен, че не можеше да види монотонния пейзаж. Вместо това той остави инфрачервените камери на Каспър да проникнат през тъмните облаци и да заснемат пустия, лишен от живот край на континента.