Арабският свързочник поклати глава.
— Дори и да бях, съобщението със сигурност ще бъде кодирано.
— Изключи апаратурата. Накарай мексиканците да повярват, че все още слушаш за нещо. Когато дойдат да питат дали е пристигнало някакво съобщение, прави се, че не знаеш нищо и непрекъснато повтаряй, че не си чул нищо.
Ибн погледна очаквателно Амар.
— Моите инструкции, Сюлейман?
— Дръж внимателно под око екипажа на Мачадо. Предразположи ги, като започнеш да се държиш приятелски с тях. Отвори барчето в общия салон и ги покани да пийнат по нещо. Дай най-неприятните вахти на нашите хора, за да могат мексиканците да си починат. Това ще приспи тяхната бдителност.
— Да ги убием ли, преди те да са ни убили?
— Не — каза Амар с пламъче на садистично удоволствие в очите си. — Ще оставим тази работа на ледника.
51
— Там има най-малко един милион айсберга — каза унило Джордино. — По-лесно ще бъде да се намери игла в купа сено. Това може да отнеме дни.
Полковник Холис бе в същото настроение.
— Трябва да има някой, който да наподобява с формата си очертанията и размера на „Лейди Фламбъро“. Продължавайте да търсите.
— Имайте предвид — каза Гън, — че антарктическите айсберги са по принцип плоски. Надстройката под пластмасовото покривало ще придаде на кораба островърха форма.
Окото на Дилинджър бе уголемено четири пъти от лупата, през която той гледаше.
— Дефиницията е удивително точна — промърмори той. — Особено когато видите какво се крие зад онези облаци.
Те се бяха скупчили около една малка маса в отделението за свръзки на „Саундър“ и разглеждаха една огромна цветна снимка, изпратена от Каспър. Не бяха изминали и четиридесет минути от кацането на самолета, когато филмът от въздушната разузнавателна мисия бе проявен и изпратен към лазерния приемник на изследователския кораб.
Снимката бе ясна и подробна и показваше море от айсберги, откъснали се от ледения шелф Ларсен на източната страна на полуострова, докато на запад, близо до ледниците на Земята на Греъм се виждаха стотици други.
Вниманието на Пит бе съсредоточено другаде. Той седеше встрани и разучаваше една голяма морска карта, която бе сложил в скута си и чиито краища висяха от двете му страни. От време на време той вдигаше поглед, заслушваше се, но не взимаше участие в разговора.
Холис се обърна към капитан Стюарт, който стоеше до приемника, сложил на главата си слушалки с прикрепен микрофон към тях:
— Кога можем да очакваме инфрачервените снимки от Каспър?
Стюарт вдигна ръка като знак да не го прекъсват. Той притисна слушалките към ушите си, като слушаше един глас, който идваше от главната квартира на ЦРУ във Вашингтон. След това кимна към Холис:
— От фотолабораторията в Лангли казват, че ще започнат да ги изпращат след половин минута.
Холис закрачи напред-назад из малкото отделение като гладна котка, която се ослушва за звук от отваряне на консерва с котешка храна. Той се спря и загледа любопитно Пит, който равнодушно измерваше някакво разстояние с чифт пергели.
През последните няколко часа полковникът бе научил доста неща за този човек от НЮМА, не от него самия, разбира се, а от хората на кораба. Те говореха за Пит с такъв тон, сякаш той бе една жива легенда.
— Започва да пристига — съобщи Стюарт.
Той свали слушалките си и зачака търпеливо снимката с размер на вестник да се появи от приемника. Веднага щом тя излезе и падна, той я занесе и постави върху масата. След това всеки започна да се взира в бреговата линия около горния край на полуострова.
— Техниците от фотолабораторията на ЦРУ с помощта на компютър са трансформирали свръхчувствителния филм в термограма — обясни Стюарт. — Различните интензитети на инфрачервеното излъчване са изобразени с различни цветове. Черният цвят представлява най-студените температури. Тъмносиният, светлосиният, зеленият, жълтият и червеният цвят образуват постепенно скалата към по-високи температури, докато се стигне до най-горещата част на скалата, означена с бяло.
— Какъв интензитет можем да очакваме от „Лейди Фламбъро“? — попита Дилинджър.
— Някъде в горния край между жълто и червено.
— По-близо до тъмносиньото — намеси се Пит.
Всички се обърнаха и го погледнаха гневно, сякаш бе кихнал по време на шахматна среща.