— Като се вземат предвид плавателните възможности на „Лейди Фламбъро“, съществуват две възможности за посоката на поетия от него курс, след като е бил заснет за последен път от спътника. — Той направи пауза, за да постави едно „X“ до две имена на картата. — Директно на юг оттук, от върховете на Италия и Сармиенто текат надолу ледници.
Холис каза:
— Да, те са доста встрани от често използваните маршрути.
— Но твърде близо до нефтените полета — каза Пит. — Някой нисколетящ инспектиращ самолет на нефтената компания би могъл да забележи фалшивото ледено покритие. Ако аз бях този, който ръководи действията на похитителите, щях да се насоча на още сто и шестдесет километра на северозапад. Което би ги установило близо до един ледник на острова Санта Инес.
Дилинджър разгледа за момент неравномерната крайбрежна линия на малкия остров. Той хвърли поглед върху цветната снимка, но южната част на Чили бе скрита под облаци. Бутна я встрани и се взря през лупата в горната половина на инфрачервеното изображение, което Пит бе сгънал, за да стесни района за търсене.
След няколко секунди той вдигна поглед в почуда и възторг.
— Освен ако майката природа не прави айсберги с източен нос и закръглена кърма, аз мисля, че открихме нашия кораб фантом.
Холис взе лупата от своя подчинен и започна да проучва малката продълговата фигурка.
— Очертанията напълно съвпадат. И както каза Пит, няма и следа от излъчване на топлина. Цветът му е почти толкова студен, колкото този на ледника. Не е напълно черен, но е тъмносин.
Гън се надвеси до него.
— Да, виждам. Ледникът се стича в един фиорд, чийто изход води към залив с малки островчета. Един-два айсберга със среден размер, откъснали се от стената на ледника. Нищо повече. Във водата почти няма лед. — Той направи пауза, зад лупата очите му придобиха странно изражение. — Чудно, защо са закотвили „Лейди Фламбъро“ директно под предната стена на ледника.
Пит присви очи.
— Нека да видя.
Той се провря между Дилинджър и Гън, наведе се и се взря през мощната лупа. След известно време, когато той се изправи, лицето му бе помрачено от надигащ се гняв.
— Какво виждаш? — попита капитан Стюарт.
— Планът им е всички да умрат.
Стюарт погледна другите, озадачен:
— Откъде знае това?
— Когато от ледника се откъсне една ледена плоча и падне върху кораба — каза студено Джордино, — той ще потъне и ще се разбие в дъното. От него няма да остане и помен.
Дилинджър погледна втренчено Пит.
— След като са пропуснали няколко възможности, смятате ли, че те възнамеряват накрая да убият екипажа и пътниците?
— Да.
— Защо не и преди?
— Целта на безбройните хитрости е била да се печели време. Този, който е дал заповедта за отвличането, е имал съображения президентите Хасан и Де Лоренцо да бъдат живи. Не мога да ви кажа защо.
— Аз мога — каза Холис. — Инициаторът е бил Ахмад Язид. Планът му е бил да поеме управлението на Египет веднага щом бъде обявено, че президентът Хасан и генералният секретар на Обединените нации Хала Камил са били отвлечени и че се предполага, че са били убити от неизвестни терористи в открито море. След като той и неговите поддръжници поемат здраво юздите на властта, той ще съобщи, че агентите му са открили кораба, след което ще се направи на изпратен от бога благодетел и ще уреди чрез преговори освобождаването на заложниците.
— Хитро копеле — промърмори Джордино. — Сигурен кандидат за Нобелова награда, ако спаси президента Де Лоренцо и сенатора Пит като добавка.
— Естествено, Язид ще се погрижи на Хасан и Камил да им се случи някой нещастен инцидент по обратния им път към Египет.
— А той ще си остане все така неопетнен като чиста вода ненапита — изсумтя Джордино.
— Страхотна измама — съгласи се Пит. — Въпреки това според последните новини военните са останали неутрални, а кабинетът на Хасан е отказал да подаде оставка и да разпусне сегашното правителство.
Холис кимна:
— Да, като праща по дяволите внимателно разчетения по време план на Язид.
— Значи, той е стигнал до задънена улица — каза Пит. — Край на тактиката на изчакване, край на маскарада. Този път той ще трябва да изпрати „Лейди Фламбъро“ в забвение или да бъде изправен пред твърде реалната заплаха разузнавателните източници да изровят истината за неговата роля в тази операция.