Финдли прекара ръка по модела.
— Представете си един гол пейзаж със сняг по върховете и ще придобиете добра представа за това как изглежда островът.
Холис кимна.
— Благодаря ви, мистър Финдли. Много сме ви задължени.
— Доволен съм, че ви помогнах.
— Добре, нека да се заемем с конкретните задачи. Майор Дилинджър ще води въздушнодесантния отряд, а аз ще командвам водолазната група.
Холис направи пауза, за да огледа лицата на хората си. Това бяха високи и яки мъже, облечени от главата до петите в черно бойно облекло. Лицата им излъчваха непоколебима решителност. Момчетата му бяха жилави и издръжливи бойци, които бяха успешно преминали изтощителното обучение по оцеляване, за да бъдат удостоени с отличието да служат в елитните Сили за специални операции. Страхотен отряд, помисли си гордо Холис. Най-добрият в света.
— Зад гърба ни стоят дълги години усилени тренировки за завземане на кораби нощно време — продължи той. — Но никога досега врагът не е имал толкова много предимства пред нас. Липсва ни разузнавателна информация, която е от критична важност, атмосферните условия са извънредно неблагоприятни, освен това си имаме работа и с ледник, който може да се срути всеки миг. Всички тези сложни и трудни проблеми препречват пътя ни към успеха. Преди да предприемем нашата атака след няколко часа, ние трябва да намерим колкото се може повече отговори на горните въпроси. Ако забележите сериозен пропуск в операцията, веднага го посочете. И така, да започваме.
— Жители на острова? — Дилинджър попита направо Финдли.
— Никакви, след като затворихме мината.
— Атмосферни условия?
— Вали почти непрекъснато. Това е един от районите на континента с най-много валежи. Рядко можете да видите слънцето. Температурите по това време на годината се движат около няколко градуса под нулата. Ветровете са постоянни и понякога бурни. Те правят студа още по-нетърпим, освен това почти е сигурно, че в момента там вали.
Дилинджър хвърли един нерадостен поглед към Холис.
— Нямаме никакъв шанс за точно приземяване през нощта.
Холис придоби мрачно изражение.
— Ще трябва да отидем там с миникоптерите и да се спуснем по въжета.
— Донесли сте хеликоптери? — попита невярващо Гън. — Не смятах, че те имат необходимата скорост и обхват.
— За да отидат толкова бързо на толкова далечно място ли? — довърши Холис. — Военното им наименование има твърде много букви и цифри, за да бъде запомнено. Ние ги наричаме Кериър Пиджънс. Малки, компактни, те носят един пилот в кабината и двама души отвън. Снабдени са с купол, невидим за инфрачервените лъчи, и заден двигател със заглушител. Могат да бъдат разглобени или сглобени за петнадесет минути. Един от нашите транспортни С-140 носи шест от тях.
— Имате друг проблем — каза Пит.
— Кажете го.
— Навигационният радар на „Лейди Фламбъро“ може да бъде настроен за самолети. Вашите Кериър Пиджънс може да са трудно откриваеми, но те ще бъдат навреме открити на екрана и ще дадат възможност на похитителите да ви устроят едно твърде неприятно посрещане.
— Свърши се с изненадата от въздуха — навъсено изрече Дилинджър.
Холис погледна към Финдли.
— Някакви неблагоприятни условия, за които трябва да знаем при атака откъм фиорда?
Финдли се усмихна слабо.
— Вашата задача ще бъде по-лесна от тази на майора. Ще се радвате на предимството от ледената мъгла.
— Ледената мъгла?
— Това са облаци мъгла, образувани при контакта на студения въздух с по-топлата вода близо до стената на ледника. Тя може да се издигне на произволно място на височина от два до десет метра. Ако има и малко дъжд, вашият водолазен отряд ще бъде скрит в тази мъгла от началото на атаката до мига, в който ще се покачи на палубата.
— Най-накрая и някой от нас да изкара малко късмет — каза Дилинджър.
Холис разтри замислено брадичката си.
— Ние няма да провеждаме тази операция само на книга. Можем да се забъркаме в страхотна каша, ако въздушният десант се провали. Елементът на изненада ще бъде окончателно изгубен и без него двадесетчленният водолазен отряд няма да бъде достатъчно силен, за да се справи с четиридесет похитители без подкрепа от другаде.