За разлика от своя заместник Холис използваше една обикновена писалка, за да показва. Той потупа с нея един малък остров във фиорда, който се намираше зад една ивица земя и не се виждаше от кораба.
— Нашият отряд ще бъде пренесен там с помощта на Кериър Пиджънс. Разстоянието до „Лейди Фламбъро“ е около три километра. Водата е твърде студена, за да се плува на такова разстояние, затова няма да се мокрим и ще се придвижим с гумени лодки. Ако мистър Финдли е прав относно ледената мъгла, ние ще можем да се доближим, без да бъдем забелязани. Ако тя се е разнесла, ще се спуснем под вода на двеста метра от кораба и ще плуваме под вода, докато не стигнем до корпуса.
— Доста топки ще замръзнат, ако се наложи дълго да чакаме отряда на майор Дилинджър.
Малка вълна смях отекна от осемте мъже, събрали се около макета.
Холис въздъхна и се усмихна широко.
— Не възнамерявам да си простудявам моите. Ще дадем на майора предостатъчна преднина.
Гън вдигна ръка.
— Да, мистър Гън — каза отегчено Холис. — Какво има сега? Пропуснах ли нещо?
— Не, само съм любопитен, полковник. Как ще разберете дали похитителите не са надушили за нападението и не са ви устроили капан?
— Един от нашите самолети е пълен с модерна апаратура за електронно наблюдение. Той ще кръжи на седем мили над „Лейди Фламбъро“ и ще следи за всякакви радиосъобщения, изпращани от похитителите до техните съучастници извън района. Те ще нададат вой до небесата, ако сметнат, че Сили за специални операции затягат примка около тях. Свързочниците и преводачите могат да засекат всички предадени съобщения и да ни предупредят навреме.
Пит направи небрежен жест с ръка.
— Да, мистър Пит.
— Надявам се, че не сте забравили групата от НЮМА?
Холис повдигна едната си вежда.
— Не, не съм.
Той се обърна към геолога.
— Мистър Финдли, къде казахте, че се намира старата изоставена мина?
— Пропуснах да я отбележа — отговори сухо Финдли. — Но щом се интересувате… — Той направи пауза и постави една кибритена кутийка върху склона на малък връх, който гледаше към ледника и фиорда. — Намира се тук, на около два километра и половина от предния край на ледника и кораба.
Холис се обърна към Пит.
— Ето къде ще бъдете. Може да служите за наблюдателен пост.
— Какъв ти наблюдателен пост — недоволно промърмори Джордино. — В тая тъмнина, с дъжд и лапавица, едва ли ще можем да видим и връзките на обувките си.
— Уютно, сигурно и безопасно място — каза авторитетно Пит. — Ще можем да накладем огън в печката и да си направим пикник.
— Да, направете го — каза Холис с известно задоволство. Той огледа събралите се около него мъже. — Е, господа, няма да ви отегчавам с високопарни и надути фрази. Нека да си свършим работата и спасим няколко живота.
— И да спечелим по един медал за командира — промърмори Джордино.
— Какво казахте?
— Ал каза, че е голяма чест да бъдем част от елитна бойна единица — каза Пит.
Погледът, който Холис отправи към Джордино, можеше спокойно да разреже и стъкло.
— Силите за специални операции не приемат почетни членове. Вие, цивилните, ще стоите настрана. — Холис се обърна към Дилинджър. — Ако някои от хората на НЮМА се опитат да стъпят на кораба преди да съм дал разрешение за това, застреляйте ги. Това е заповед.
— С удоволствие — ухили се като акула Дилинджър.
Джордино сви рамене.
— Тия хора тук наистина знаят как да оправят лошото си настроение.
Пит не споделяше язвителното настроение на Джордино. Той разбираше прекрасно положението на Холис. Хората му бяха професионалисти, бяха един боен отряд. Той се взря в тях — едри, мълчаливи мъже, наредени в неравномерен кръг около макета. Нито един от тях не беше над двадесет и пет години.
Като се взираше в лицата им, той не можа да не си зададе въпроса колко от тях щяха да умрат в близките няколко часа.
53
— Колко още ще чакаме? — Мачадо попита Амар, като се изтягаше на кушетката на капитан Колинс.
Тъй като двигателите на кораба не работеха, каютата на капитана бе мъждиво осветена от четири прожектора с батерии, закачени на стратегически места на тавана. Амар сви безразлично рамене, докато четеше от Корана.
— Ти прекарваш повече време в радиорубката от мен. Ти ми кажи.