— Саботаж?
— Това може да бъде дело само на хората на Мачадо.
— Създават ли някакви други проблеми?
— Все още не. Студът ги е прогонил от откритите палуби. Повечето седят в общия салон и пият текила от бара. Останалите спят. Ти постъпи много мъдро, като инструктира нашите хора да се държат приятелски с тях. Дисциплината на мексиканците значително отслабна.
— Зарядите?
— Всички експлозиви са поставени в една пукнатина, която върви успоредно с лицето на ледника. Детонацията ще срине цялата фронтална стена върху кораба.
— Колко време остава още до пълното ни изтегляне?
— Придвижваме се твърде бавно, тъй като караме само на весла. Освен това започна и отливът. Не можем да използваме двигателя на лодката, тъй като има опасност да вдигнем по тревога хората на Мачадо. Оценката ми е, че ще са ни необходими още четиридесет и пет минути, докато свалим всички от кораба.
— Преди да се е разсъмнало, трябва да сме вече на безопасно разстояние от кораба.
— Всички ще положат максимални усилия, Сюлейман Азис.
— Те могат ли да продължат операцията по прехвърлянето без твое участие?
— Да.
— Вземи един човек и елате при мен в каютата на Хасан.
— Ще ги екзекутираме ли?
— Не — отвърна Амар. — Ще ги вземем с нас.
Амар изключи радиото и мушна Корана в един джоб на палтото си.
Той се готвеше да отмъсти за предателството на Ахмад Язид. Чувстваше се унизен, като виждаше как великолепният му план отиваше по дяволите. Амар не възнамеряваше да се придържа към първоначално съгласуваната операция, защото знаеше, че Мачадо е бил нает с цел да убие него и хората му. Той бе вбесен повече от загубата на възнаграждението си, отколкото от това, че му забиват нож в гърба.
Следователно, размишляваше Амар, той ще запази Хасан и Камил живи, о, да, също и Де Лоренцо, поне временно, и ще ги използва като разменни монети. Той би могъл да си възстанови загубата, като обърне нещата в своя полза и хвърли цялата вина върху Язид и Топилцин.
Трябваше му време, за да може да обмисли добре нещата и да състави нов план. Но всяко нещо по реда си.
Той трябваше да свали тайно заложниците от кораба, преди Мачадо и неговият събран от кол и въже екипаж, да са усетили номера, който той им готвеше.
Сърцето на Хала се сви, когато вратата се отвори и в апартамента влезе предводителят на похитителите. Тя го погледна за миг, като виждаше само очите зад нелепата маска и картечницата, небрежно провесена в едната ръка, и се зачуди с чисто женско любопитство какъв тип мъж би могъл да бъде той при други обстоятелства.
Той влезе и заговори с тих, но заплашителен глас.
— Вие всичките, тръгвайте с мен.
Хала потрепери. После сведе поглед към пода, ядосана на себе си, че е издала страха си.
Сенаторът Пит не бе уплашен. Той скочи на крака и прекоси каютата с три крачки и спря едва когато върховете на обувките му почти докоснаха тези на Амар.
— Къде ще ни водите и с каква цел? — попита сенаторът.
— Не се намирам пред една от вашите анкетни комисии от тъпоглави сенатори — каза с леден тон Амар, — за да ме подлагате на кръстосан разпит.
— Имаме право да узнаем — твърдо настоя сенаторът.
— Вие нямате никакви права! — отряза Амар.
Той грубо избута сенатора встрани и влезе навътре в стаята. Пред погледа му се изпречиха бледи, разтревожени лица.
— Ще се повозите малко с лодка, след което ще последва кратко пътуване с влак. Моите хора ще ви раздадат одеяла, за да се предпазите от влагата и студа.
Всички го изгледаха така, сякаш не бе с ума си, но никой не възрази.
С чувство на ужасна безпомощност Хала помогна на президента Хасан бавно да се изправи на крака. Беше се уморила да живее под непрекъсната заплаха от смърт. Чувстваше се така, сякаш вече нищо не я тревожеше.
Но въпреки това нещо вътре в нея все още тлееше — малка искрица надежда и воля за борба.
В нея бавно започна да се надига решителността и безстрашието на влизащ в битка войник, който знае, че ще умре и че няма какво да загуби и затова е решил да се бори до последен дъх.