Пит се наведе напред и погледна през рамото на пилота. Ръцете му не бяха поставени върху ръчките за управление. Пилотът седеше със сгънати ръце и бе забил поглед в един малък екран, който наподобяваше видеоигра. В долната част на графичното изображение се подаваше едва-едва носът на Оспри, докато трепкащата картина бе изпълнена с планини и долини, които бързо преминаваха под симулирания летателен апарат. В един от горните ъгли на екрана бе изобразено табло за управление, по което мигаха червени цифри, означаващи разстояния и височини.
— Значи човек тук е само страничен наблюдател — каза Пит. — Компютрите са заместили всички ни.
— Имаме късмет, че не са хванали още цаката на секса — засмя се пилотът. Той се протегна и въведе лека корекция с едно малко бутонче. — Инфрачервени и радарни скенери опипват с лъчи земята, след което компютърът превръща приетата от тях информация в триизмерно графично изображение. Включвам на автопилот и докато хеликоптерът се носи насам-натам из въздуха, подобно на Рейдърите от Лос Анджелис по време на отстъпление, аз се потапям в дълбоки размишления по такива чудесни теми, като бюджета на Конгреса и външната политика на Държавния ни департамент.
— Това е нещо ново за мен — промърмори кисело вторият пилот.
— Без нашия малък електронен водач тук — продължи смело пилотът, — ние все още щяхме да си стоим на земята в Пунта Аренас в очакване на изгрева на слънцето и по-ясно време. — Дисплеят издаде един камбанен звън и пилотът застина. — Приближаваме нашето програмирано място за приземяване. Добре ще е да приготвите хората си за слизане.
— Какви инструкции получихте от полковник Холис за мястото, където ще ни оставите?
— Те бяха просто да ви сваля зад планинския връх над мината, за да ви скрия от радара на туристическия кораб. Останалата част ще трябва да я трамбовате пеш.
Пит се обърна към Финдли.
— Някакви проблеми от твоя страна?
Финдли се усмихна.
— Познавам тази планина като задника на жена ми, всяко кътче и долчинка. Върхът е само на три километра от входа на пещерата. Лесно ще се спуснем надолу по склона. Бих могъл да го направя и с вързани очи.
— Като гледам това скапано време — измърмори мрачно Пит, — точно това ще трябва да направиш.
Ревът на вятъра замести воя на турбините на Оспри, след като групата от НЮМА бързо излезе през товарния люк. Без излишно протакане, без думи и речи, само едно мълчаливо махане за сбогом на пилотите. След по-малко от минута четиримата мъже, само с две пътнически чанти в ръце, тръгнаха приведени срещу вихъра и започнаха да настъпват упорито към върха на планината.
Финдли мълчаливо пое водачеството. Видимостта долу на земята бе толкова лоша, колкото и във въздуха. Фенерчето в ръката на Финдли бе почти безполезно. Яростно връхлитащата ги лапавица се отразяваше в светлината на фенерчето и то осветяваше начупения терен само на метър-два пред тях.
Те ни най-малко не наподобяваха на елитен щурмови отряд. Не се виждаше да носят никакви оръжия. Нямаше дори и двама, които да бяха облечени с едно и също предпазно облекло срещу студа. Пит носеше сиви скиорски дрехи, а Джордино тъмносини. Гън се бе изгубил в един оранжев спасителен костюм, който изглеждаше с два номера по-голям. Екипировката на Финдли бе като на канадски дървосекач, допълнена с вълнена плетена шапка, нахлупена ниско върху ушите му. Единственото нещо, което носеха всички, бяха скиорски очила с жълти стъкла.
Вятърът духаше със скорост около двадесет километра в час, прецени Пит — пронизващ, но поносим. Каменистата неравна повърхност бе мокра и хлъзгава. Те се хлъзгаха и препъваха в нея, като често губеха равновесие и се изтърсваха тежко на земята.
На всеки няколко минути трябваше да бършат лапавицата, натрупана върху очилата им. Не след дълго отпред те заприличаха на снежни човеци, докато гърбовете им бяха напълно сухи.
Финдли опипваше пътя пред себе си с фенерчето, като избягваше големите камъни и редките грозновати храсти. Той разбра, че се намира на върха, когато стъпи на една оголена скала и вятърът връхлетя отгоре му с пълна сила.
— Не остана много — каза той, като се мъчеше да надвие воя на вятъра. — Остава само да се спуснем по склона.
— Колко лошо, че не можем да вземем под наем някой тобоган — каза мрачно Джордино.
Пит запретна ръкавицата си и се взря в светещите стрелки на водолазния си часовник „Докса“. Щурмът бе насрочен за пет-нула-нула. Имаше още двадесет минути. Закъсняваха.